В сравнение с това, което той преживя като човешки роб, делата на демоните бяха нищо. И ако трябваше да сътрудничи с един от тях, за да се увери, че чумата на човешката раса ще бъде заличена, това беше необходимо.
Той дължеше на Трал всичко, дори и повече от всичко, но Трал не можеше да превъзмогне слепотата си по отношение на хората. Тогава обаче Трал се радваше на добро отношение от страна на своя господар. Наистина Еделас Блакмуър кроеше лоши планове за Трал, но се отнасяше с него далеч по-добре, отколкото господаря на Бъркс — в действителност по-добре от повечето орки.
Бавно, но сигурно Трал осъзнаваше грешката в методите си. Струпването на войски в Нортуоч най-накрая му отвори очите. На този етап беше единствено въпрос на време. Оркски и тролски бойци толкова близо до човешките войници — това приличаше на буре с барут.
Бъркс приключи да остри секирата си, жадувайки да види как почервенява от човешка кръв.
Осемнадесет
Сърцето на Лорена биеше силно и тя дишаше със затруднение. Сякаш металната й ризница я стягаше.
Но лейди Праудмуър и нейната приятелка на име Игуен — която и да бе тя, се отнасяше към нея с повече уважение и страхопочитание, отколкото Лорена беше виждала някога да проявява към друг преди това — успяха да престъпят демонските защити, които ги държаха затворени. Очевидно трябваше да използват тялото на Лорена от другата страна на защитите, за да ги разбият. Жената полковник не разбираше нищо от това. Изговарянето на магии обикновено й причиняваше единствено главоболие; това, което я интересуваше, беше дали магията ще проработи или не. Когато лейди правеше магията, тя почти винаги успяваше.
Сетне лейди Праудмуър се обърна към старата жена.
— Магна, имам една молба.
— О!
— Имаш ли нещо против да поделиш територията си със стадо гръмотевични гущери? Мога да поставя защити около къщата ти, градината и самата теб. А платото ще ги пази да избягат. — Тя бързо обясни проблема с гръмотевичните гущери.
Тогава старата жена се засмя.
— Нямам изобщо нищо против. Едно време имах за домашен любимец точно такъв гущер.
Челюстта на Лорена увисна:
— Моля, кажете, че се шегувате.
— Ни най-малко. Беше скоро след моя четиристотен рожден ден. След толкова време самотата започна да става все по-непоносима и затова реших да си взема домашно животно. Имах намерение да опитомя кодо като предизвикателство. Нарекох го Скавел, на моя наставник.
— Кодо? — попита намръщено Лорена.
Игуен вдигна рамене.
— Така ги наричахме тогава. Във всеки случай винаги съм си падала по тези зверове и съм повече от щастлива, че ще мога да деля дома си с тях.
— Благодаря, Магна. — После лейди Праудмуър се обърна към Лорена: — Дай ми пет минути да приключа със задачата, която ме доведе в Дуротар, и след това се връщаме в Терамор — ще телепортирам и трите ни. Наредете на войниците си да се върнат веднага в Терамор с дирижабъла. — Тя криво се усмихна. — Боя се, че телепортирането на целия въздушен кораб след пренасянето на гръмотевичните гущери тук ще бъде над възможностите ми.
— Добре, милейди — каза Лорена в съгласие.
— Благодаря, полковник. — Лейди произнесе думите с искрена усмивка, заради което Лорена почувства пристъп на гордост. Жената полковник беше поела голям риск с идването си тук, доверявайки се на способността на Буравен да намери лейди Праудмуър в страната на орките, и разчитайки, че лейди няма да се ядоса на нейната самонадеяност. Но, изглежда, тя имаше право да се доверява на инстинктите си — ето че послужи като средство за освобождаване на лейди и нейната приятелка от капана.
Докато лейди Праудмуър затваряше очи и се концентрираше върху магията, Лорена погледна старата жена.
— Наистина ли сте на четиристотин години?
— На повече от осемстотин.
Лорена кимна.
— Ааа… — Тя премигна два пъти. — … Много добре изглеждате за възрастта си.
Игуен се захили:
— Трябваше да ме видите преди трийсет години.
Като реши, че разговорът започва да става прекалено фантастичен, за да му вярва, Лорена се приближи до въжената стълба, за да даде на майор Бек и останалите новите заповеди. Бек повтори заповедта, пожела й късмет и подготви дирижабъла за обратно пътешествие.