Когато слезе обратно по стълбата, лейди Праудмуър беше приключила. Щом Лорена освободи стълбата, Бек заповяда тя да бъде вдигната и въздушният кораб започна пътешествието си обратно на юг.
— Шамбеланът прекарваше повече от времето си в тронната зала. — Лорена не успя да прикрие омразата в гласа си, сетне се зачуди защо изобщо опитва. — И най-вече на вашия трон.
Лейди Праудмуър кимна.
— Кристоф винаги е отбелязвал важността на трона.
— Малко повече, отколкото трябва, ако ме питате — кимна Лорена.
— Във всеки случай аз съм готова.
Лорена се стегна. Тя беше телепортирана само веднъж досега, по време на войната, и тогава едва не повърна. А сега? Светът се преобърна отдолу нагоре и отвътре навън, и Лорена се почувства сякаш главата й се беше озовала между краката, докато петите й се подаваха иззад тила.
Миг по-късно светът се върна в нормалното си състояние и Лорена отново се сви с желание да повърне. Бегло, както се беше навела над каменния под, тя установи, че се намира в тронната зала на лейди Праудмуър. Видя и Дюри, която се беше приготвила да й закрещи, че ще омърси целия под.
— Милейди! — Това беше гласът на Кристоф. — Вие се завърнахте, и то с Лорена. Ние се бояхме, че сте похитени от Горящото острие. Ще останете доволна, като научите, че укрепихме Нортуоч — което е за добро, защото войските на орките и троловете се отправят натам по суша и море. А това кой е?
Лорена получи още веднъж пристъпи, стомахът й така я свиваше, че ролята й на проводник в магията на лейди вече й се струваше прекрасно изживяване.
— Казвам се Игуен.
— Наистина ли? — Кристоф изглеждаше изненадан, сякаш знаеше коя е Игуен. Самата Лорена все още нямаше представа. Тя виждаше просто една много стара жена.
— Да. И независимо че вече не съм истински член на Тирисфал, все още подушвам миризмата на демоните, а тя е пропита по вас.
Въпреки че в стомаха й не беше останало нищо, Лорена повърна още веднъж.
— За какво говорите? — попита Кристоф.
— Моля те, Кристоф — каза лейди, — кажи ми, че Игуен греши. Моля те, кажи ми, че не си се събрал със Змодлор и Горящото острие.
— Милейди, не е това, което си мислите.
След като стомахът престана да я измъчва, накрая Лорена най-после успя да се изправи. И видя доста интересна жива картина. Кристоф бе застанал пред трона с уплашен вид. Игуен изглеждаше леко ядосана, което не се различаваше особено от вида й при запознанството им.
Но в лейди Праудмуър тя забеляза нещо съвсем ново — студена ярост. Сякаш буря започваше да се надига зад очите й, а Лорена се почувства много благодарна, че лейди беше на нейната страна.
— Не е, което си мисля? Какво точно, Кристоф, Трябва да си мисля?
— Орките трябва да бъдат елиминирани, милейди. Змодлор иска същото, а той е низш демон. Вече подготвих реда на събитията, които щяха да го пропъдят от света веднага щом свършим.
— Свършим? Свършим с какво? Кажи ми какво си задействал, Кристоф.
— Поредица от събития, които ще изтласкат завинаги орките от този свят. Така е най-добре, милейди. Те не принадлежат на този свят и…
— Ти, идиот такъв!
Кристоф реагира, сякаш беше зашлевен. Лорена беше не по-малко изненадана. През цялото време, в което й бе служила, жената полковник никога не беше чувала лейди Праудмуър да крещи побесняла.
— Змодлор е демон. Наистина ли смяташ, че можеш да го спреш? — Тя посочи старата жена. — Това е Игуен, най-великият от Пазителите.
Тук Игуен изсумтя, но и лейди, и Кристоф не забелязаха това.
— Тя не успя да победи напълно Змодлор в зенита на силата си. Какво те кара да мислиш, че ще се справиш по-добре? А дори и да успееш, никаква цел не оправдава съюза с демон. Единствената им страст е да сеят опустошение и разруха. Или разрушаването на Лордерон не ти беше достатъчно? Трябва ли Калимдор да го последва, когато тази война, която си твърдо решен да започнеш, избухне?
— Освен това — каза Игуен — дори и да имаш средства да унищожиш или прогониш Змодлор, ти не можеш да успееш. Ти си в негов плен.
— Това е абсурдно! — Кристоф вече изглеждаше още по-нервен. — Нашият съюз е продиктуван от взаимна изгода и щом орките изчезнат…
— Орките са нашите съюзници, Кристоф! — Сякаш светкавица пращеше около златната й коса и вятър се блъскаше в глезените й, издувайки бялата й пелерина. — Този съюз бе споен с кръв. А демоните са врагове на всяко живо създание. Как можа да ни предадеш — да предадеш мен — по този начин?