Кристоф се потеше обилно.
— Кълна ви се, милейди, това не е предателство. Просто вършех това, което е най-добро за Терамор! Горящото острие е само един култ на вещери под разпореждане на Змодлор, които въплъщават естествена враждебност към орките. Те не правят нищо друго, освен да подклаждат това, което вече съществува!
— А орките, които са членове? — попита Лорена.
— Какво? — Кристоф изглеждаше изненадан.
— Орките, които нападнаха мен и моите войници в Нортуоч, те бяха от Горящото острие! Бяха орки! Как се връзва това?
— Аз… — Кристоф изглеждаше объркан.
Лейди Праудмуър сърдито поклати глава.
— Колко, Кристоф? Колко трябва да умрат, за да ти осигурят идеалния свят без орки?
Сега вече Кристоф изглеждаше окопитен.
— Много по-малко, отколкото ако чакаме Трал да умре и орките да възвърнат истинския си облик. Това беше единственият…
— Достатъчно! — В този миг бризът се завихри бурно и една светкавица изтрещя от пръстите на лейди.
Секунда по-късно Кристоф изкрещя, като сграбчи лявото си рамо. Оттам между пръстите му започна да се стели дим.
Инстинктивно Лорена приближи Кристоф и разкъса ризата му.
На раменната му плешка имаше татуировка с горящ меч, подобна на тези, които Лорена, Стров, Клай, Джейлод и другите бяха забелязали по орките, с които се биха в Нортуоч. Сега татуировката гореше.
Миг по-късно тя изчезна, като на нейно място остана само овъглена плът. Кристоф се свлече на пода като торба бъбречна лой, въртейки очи.
Игуен тихо каза:
— Змодлор си отиде.
— Да. — Лейди Праудмуър сега вече изглеждаше по-спокойна. — А магията за прогонване на духове, която направих, го е предупредила, че сме по следите му.
— Ммм… съжалявам…
Лорена коленичи над Кристоф. Думите му едва се доловяха.
— Смятах… каквото направих… на своя собствена воля… но Змодлор… контролирал… всичко. Съ… съжалявам… съжалявам…
Светлината в очите му угасна.
И трите жени запазиха мълчание за няколко секунди.
За Лорена жалкото бе, че всъщност Кристоф не беше лош човек. Беше направил онова, което смяташе за най-добро за Терамор. Той изпълняваше задълженията си. Разбира се, в случая се беше провалил, но имаше сърце. Дори се почувства малко виновна. Имаше моменти, когато искаше Кристоф да е мъртъв, но сега, когато беше мъртъв, изпитваше тъга.
Тя погледна лейди Праудмуър.
— Трябва да отидем незабавно в Нортуоч. Ако имаме късмет и войната още не е започнала, можем да успеем да върнем войските обратно. Вие лично трябва да го направите, милейди — майор Дейвин няма да изпълни ничии други заповеди.
Лейди Праудмуър кимна.
— Права си. Аз ще…
— Не.
Това беше Игуен. Лейди я погледна хладно:
— Моля?
— Имаме магия в действие, лейди Праудмуър, а ти си единствената личност в Калимдор, която може да я спре. Твоят бивш шамбелан беше прав в едно — Змодлор е низш демон. Той беше блюдолизец на Сарджерас. Той няма сила да влияе върху толкова много хора, или да посече цяла гора и да телепортира дърветата. Вещерите, за които Кристоф спомена, са първопричината — те действат от името на Змодлор вероятно за да получат в замяна редки свитъци или нещо подобно. — Тя поклати глава. — Вещерите се вкопчват в магиите, както пристрастен към опиум. Отвратително е.
— Не разполагаме с време да преследваме някаква група вещери — каза Лорена.
— Тези вещери са първопричина за всичко това, полковник — повтори Игуен.
Лорена погледна лейди Праудмуър.
— Това, което ни е известно, милейди, е, че битката вече е започнала. Ако още не е, значи може да стане всеки момент, при положение че Кристоф е бил прав за настъплението на войските на орките и троловете. Щом битката започне, няма да има значение кой или какво я е предизвикало — ще има кръвопролитие, а ако това се случи, съюзът завинаги ще бъде разрушен.
Игуен също погледна лейди.
— Времето е от значение. Ти самата заяви, че Змодлор знае, че сме по дирите му. Трябва да нанесем удара си веднага преди да е получил възможност да измисли стратегия против теб. А и ти не можеш да бъдеш едновременно на две места.
След това лейди се усмихна. Това беше лъчезарна усмивка, такава, която Лорена прие с известно облекчение след гнева, който тя беше показала срещу Кристоф.