— Наистина всичко, което прави, е да ни пречи, без да ни дава нищо.
Болик оголи в усмивка току-що почистените си зъби, които блеснаха сред осветяваната от мъждукащ фенер каюта. През илюминатора не влизаше никаква светлина именно заради мъглата, от която се оплакваше Рабин. Капитанът попита:
— Но снегът и дъждът също пречат на пътя.
— Абсолютно вярно, капитане, съвсем вярно. — Рабин завърши с остренето на палеца и се прехвърли на другите пръсти. — Но както казах, снегът и дъждът имат по-голямо предназначение. Дори и да пречат на пътя, най-малкото има някаква полза от тях. Но кажете ми, сър, каква полза има от мъглата? Тя ни пречи да виждаме накъде пътуваме и нищо не ни дава в замяна.
— Може би. — Болик погледна ординареца си. — Или може би просто все още не сме научили каква е ползата от нея. В края на краищата преди не знаехме, че снегът е просто замръзнал дъжд. Преди орките гледаха на снега точно както ти гледаш сега на мъглата. Като на безсмислен проблем. Накрая неговото истинско предназначение, както ти каза — да ни доставя вода за пиене през студените сезони — беше открито. Така че мъглата не е виновна, а по-скоро ние заради това, че все още не знаем истината. И това е така, както трябва да бъде. Светът ни казва какво трябва да научим, когато сме готови да го научим, а не преди това. Така стоят нещата.
Рабин се замисли над думите на капитана, като завърши с остренето и започна излъскването:
— Предполагам, че сте прав. Но това не ни върши много работа в момента, нали, сър?
— Не, наистина. Как се справя екипажът?
— Нормално, доколкото е възможно, предполагам — каза Рабин и сви рамене. — Морякът на вахта казва, че не може да види даже бивните пред лицето си там горе.
Болик се намръщи. Клатенето на кораба беше постоянно, но сега бе по-силно от нормалното. Това обикновено означаваше, че се намират в килватера на друг съд.
Рабин още не беше привършил с ноктите му, когато капитанът стана:
— Ще довършим това по-късно.
Изправяйки колене, Рабин кимна:
— Добре, капитане.
Болик грабна боздугана на баща си и излезе в тесния коридор зад каютата. Оргат’ар — който беше кръстил на своя благороден баща и първи собственик на боздугана Оргат, загинал в битка с Пламтящия легион — беше построен от гоблини, защото той искаше най-доброто. Корабостроителят, сприхав стар гоблин на име Лейдс, беше уверил Болик, че ще направи коридорите извънредно широки, за да са подходящи за размера на орките. За съжаление представите на гоблините за извънредно широк се разминаваха с тези на Болик, така че капитанът едва успяваше да изхлузи масивното си тяло през стълбището, което водеше на палубата. Като се изкачваше по стъпалата, той се сблъска с първия си помощник Каг, който слизаше надолу.
— Тъкмо идвах при вас, сър — усмихна се Каг, а дългите му бивни почти се навряха в очите му. — Трябва да знаем дали и вие сте усетили промяната.
Болик се подсмихна и продължи нагоре, но щом стъпи на палубата, веднага съжали, че не е извикал Каг да се качи. Мъглата беше толкова гъста, че можеше да я разсече с меч. Той познаваше Оргат’ар достатъчно добре, за да стигне пипнешком до края на палубата, а сега това беше единственият начин да го направи. Каг го последва, като всъщност застана лице в лице с капитана, за да могат да се виждат.
Като установи, че наистина не е възможно да се види друг кораб — в действителност Болик почти нямаше никакви емпирични доказателства, че изобщо се намират във вода, тъй като и това на практика не се виждаше, — той се обърна към първия си помощник:
— Какво става?
Каг поклати глава:
— Трудно е да се каже. Лостовият твърди, че е забелязал нещо, но сам не знае какво. Първо му заприличало на някой от военните конвои на Терамор, а после, че не било изобщо нормален кораб на орки или човеци.
— Какво мислиш ти?
Без да се колебае, Каг каза:
— Постовият няма причини да лъже. Щом казва, че е видял военни от Терамор, а после — нещо друго, това означава, че корабите са били два. Освен това килватерът е достатъчно широк за два или за един, който се върти в кръг. В тази мъгла всичко е еднакво.
Болик кимна в знак на съгласие. Вак, морякът на вахта, можеше да зърне две петънца на хоризонта и веднага да каже кое е риболовна лодка и кое кораб, превозващ войски. Вероятно можеше да каже дори дали риболовната лодка е построена от гноми или от човеци и дали корабът, превозващ войски, е направен преди или след нашествието на Пламтящия легион. Явно бе прав и сега.