— Ако не изпълните тази заповед, ние ще атакуваме. А вие ще умрете.
Относно последното Дейвин нямаше никакви съмнения.
Двадесет
Джейна изпрати Игуен и Лорена в малката трапезария, предназначена за високопоставени служители и държавни чиновници. На практика според Дюри, дребната стара жена, която помагаше на Джейна, последните включваха покойният вече Кристоф и самата Джейна. И когато младата магьосница разреши и на Игуен да влезе там, Дюри се противопостави и Джейна трябваше да й обясни, че Пазителката е по-висок ранг от глава на държавата.
Джейна също имаше нужда да се нахрани, но трябваше да го направи в кабинета си, докато се опитва да определи местоположението на вещерите. Лорена настояваше да се присъедини към войниците си в Нортуоч, в случай че Трал не успее да отложи началото на битката, но Джейна отказа. Защото вярваше на Трал и защото тя имаше нужда от физическата защита на Лорена, когато се изправят срещу Змодлор и неговите слуги, особено след като Кристоф беше изпратил елитната й гвардия в Нортуоч.
Все пак Джейна искаше да работи в уединение и затова изпрати старата Пазителка и младата жена полковник в трапезарията.
Когато се появи сервитьорът, Игуен поиска само салата и малко плодов сок; Лорена поръча плато с месо и глигански грог. Игуен не беше чувала за последното и Лорена й обясни, че това е оркска напитка.
Изпускайки дълга въздишка, Игуен каза:
— Как се промениха времената!
— Какво имаш предвид?
— Не много отдавна орките не бяха нищо повече от слуги на демоните — чудовища, безумци, които опустошаваха провинцията в името на Гул’дан, който служеше на Сарджерас. Представата за хора, които пият оркска напитка, е… най-меко казано радикална.
Лорена се засмя.
— Да, но това не много отдавна не е ли твърде относително, когато става дума за някой на твоята възраст?
Игуен се изсмя.
— Справедлива бележка.
— Наистина ли си на хиляда години?
Игуен се усмихна криво:
— Плюс-минус един век.
Лорена поклати глава.
— Магии. Никога не съм ги разбирала — винаги съм ги мразела, честно казано, дори когато се правят в моя услуга.
Игуен сви рамене.
— Не съм желала да бъда нищо друго освен магьосница. Още от малко момиче отговарях така на отегчителните въпроси за това каква искам да стана, когато порасна, и възрастните все ме поглеждаха странно. В края на краищата магьосниците винаги са били мъже. — Последното беше казано с известна горчивина.
— Така е и с войниците. Аз израснах с девет братя и всички те бяха войници като моя баща. Не виждах някакво сериозно основание защо и аз да не бъда войник — изсмя се Лорена. — И получавах същите учудени погледи, повярвай ми.
Миг по-късно пристигнаха напитките заедно със салатата на Игуен. Лорена вдигна халбата си.
— Искаш ли да опиташ?
Глиганският грог имаше толкова ужасен вкус, колкото и животното, на което беше кръстен. Със смръщен нос, Игуен любезно отказа:
— Боя се, че не съм вкусвала алкохол от… Маговете не могат да си позволят отслабване на гадателската си проницателност, затова аз нямам вкус за него от… да речем, векове. — Тя вдигна своята чаша, която, изглежда, съдържаше смес от няколко изстискани плодове. — Това е концентратът, от който се нуждая.
— Думите ти са прави. — Лорена дръпна голяма глътка от нейния грог. — Аз пък мога да изпия четири от тези, преди да се усетя. Винаги съм носела много — усмихна се тя. — Когато бях заек в градската охрана на Кул Тирас, слагах под масата мъжете в моето помещение. Започнахме състезания и с войниците от другите помещения и аз бях тайното оръжие. — Тя се засмя. — Само от басовете през онази година учетворих доходите си.
Игуен се усмихна, вкусвайки от салатата си. Тя беше доволна, че разговаря с тази жена — чувство, което не би могла да си представи, че е способна да изпитва само ден по-рано. Беше абсолютно убедена, че вече е напълно отвикнала от компанията на други хора.
Сервитьорът донесе чиния, пълна със сочни, запечени до кафяво късове месо. Игуен разпозна само някои от тях, но предполагаше, че добитъкът на Калимдор е достатъчно разнообразен. От години не беше яла месо и за разлика от мириса на питието на полковника, ароматът му беше направо омайващ. В качеството си на магьосница месото беше нейна постоянна компания — изтощителните заклинания изискваха постоянно набавяне на белтъчини, но след самоволното й изгнание на Калимдор, тя нямаше възможността да ловува сама, нито физическата необходимост да го консумира, затова се превърна във вегетарианец.