Тя го пое, забеляза, че счупеният печат е на Пазителите от Тирисфал, сетне го отвори и се засмя. Свитъкът беше изписан със собствения й почерк. Връщайки го на Джейна, Игуен каза през смях:
— Това е моя разработка на магията за прогонване на демони. Написах я преди триста години, след като Ерталиф умря и аз получих достъп до неговото скривалище. — Тя потрепери при мисълта за библиотеката на стария елф, която трябваше да е поне пет пъти по-подредена, преди да бъде наречена — абсолютен безпорядък. Десет седмици трябваха на нея и на помощниците на Ерталиф само да подредят свитъците, да изчегъртат от тях консервиралата се храна и напитки и да пропъдят паразитите. Когато откри бележките на легендарния елфски магьосник Китрос за преместването на предмети от една реалност в друга, Игуен успя да ги обедини в една по-ефикасна магия за прогонване на демони. — Смея да твърдя, че ако разполагахме с това осемстотин години по-рано, днес нямаше да се занимаваме със Змодлор.
Джейна скри свитъка в мантията си.
— Всъщност, не. Аз проверих и се оказва, че първия път ти напълно успешно си прогонила Змодлор. Но когато Пламтящият легион атакува, те мобилизираха много демони, включително тези, които са били прогонени от маговете на Тирисфал. Когато войната свърши, няколко лутащи са успели да се скрият в нашия свят, дори и след като легионът беше прогонен.
— И Змодлор е бил един от тях? — попита Игуен.
— Да — кимна Джейна.
Като извади меча си — и изглеждайки доста ентусиазирана за човек, ужасен от идеята да се отправи към Дредмист, — Лорена каза:
— Милейди, ако мога да попитам — какво чакаме?
— Това предупреждение — отговори Джейна. — Не исках да гадая твърде близо от страх да не бъда разкрита, затова не съм сигурна какъв вид защита ще имат Змодлор и неговите вещери. Трябва да сме готови на всичко. — Тя се обърна с лице към Игуен: — Магна Игуен, няма нужда да идваш с нас. Опасно е.
Игуен изсумтя. Няма що, едва ли сега беше най-подходящият момент да каже това, което представляваше и отстъпление от собствената й тирада за отговорностите на Пазителя, и то когато считаха, че се е провалила в прогонването на Змодлор, ала сега вече знаеше, че е успяла. Все още се чувстваше отговорна за връщането му.
— Аз съм се изправяла срещу опасности много по-големи от това жалко подобие на демон, когато вашите прапрадеди са били бебета. Губим време.
Джейна се усмихна:
— Тогава да тръгваме.
Двадесет и едно
Ефрейтор Рич нямаше представа кой точно започна битката.
В един момент той се намираше в бойната редица пред стената на Нортуоч с редник Хобън вляво и редник Алин вдясно от него. Те бяха на около двайсет крачки зад майор Дейвин. Самият майор беше възхитителен, изправил се пред този орк като герой от войната, какъвто беше — нито уплашен, нито нищо. Накара ги да се чувстват горди, наистина.
В следващия момент бойната редица беше разкъсана и орки, тролове и хора се омесиха в кълбо. Навсякъде около себе си чуваше звън на метал върху метал и виковете от двете страни, зовящи другарите си да убиват враговете им.
Не че Рич обръщаше толкова голямо внимание на това. Орките бяха нахални. Не стига, че правеха номера при търговията в Рачет, заради което добър човек като капитан Джок беше притесняван от биячите, ами сега бяха тук и се опитваха да ги изхвърлят от собственото им и принадлежащо по право място в Нортуоч.
Рич нямаше да се примири с това.
Той извади от калъфа семейния двуостър меч. Татко му беше от доброволците на Кул Тирас в миналото и си беше служил ефективно с меча. След като почина от инфлуенца, майка му се включи в борбата и уби мнозина. Тя загина в битката с Пламтящия легион и мечът премина в Рич, което му подейства успокоително, защото армейският му двурък меч беше боклук.
Независимо че не беше толкова добър с него като майка си, той беше по-добър от баща си и имаше намерение да пролее много оркска и тролска кръв! С него!
Един от троловете се нахвърли право върху него, издигайки огромна секира. Рич парира секирата, сетне уцели трола в корема. Този номер винаги минаваше при пияниците, които изхвърляше от кръчмата на Моубри навремето у дома.
За съжаление троловете имаха по-здрави кореми и този само се изсмя и замахна отново.
На пясъка под него се бе образувала локва от кръв, но Рич не можеше да си позволи да погледне чия е. Отново парира.