— На ти това, което чакаш толкова дълго — изкрещя тролът, като издигаше секирата.
Само че докато тролът го изричаше, Рич успя да го промуши в гърдите. Едва когато извади меча си и противникът му падна на пясъка бездиханен, той се обърна и видя Хобън и Алин, които лежаха мъртви. Кръвта изтичаше от многобройните им рани, причинени от почервенялата брадва на един орк, който тъкмо се беше насочил към портите на цитаделата. Крещейки, Рич се втурна и прониза зеленокожия в гърба.
— Ей! Човек!
Рич се обърна и видя друг орк.
— Ти уби Горкс!
— Горкс уби моите другари — отвърна Рич с ръмжене.
— Да, но в бой, а ти го прониза в гръб!
Без да осъзнава голямата опасност, Рич повтори:
— Той уби моите другари!
Вдигайки големия си меч, оркът каза:
— Добре, сега аз ще убия теб!
Големият меч беше доста по-голям от този на Рич, но това означаваше, че на орка му трябваше повече време да го размаха, което осигуряваше на Рич достатъчно време да го избегне или парира. Опит за последното доведе до удар на острие в острие, което причини конвулсии в цялото му тяло и го накара да прибегне до ефикасността на първото.
Поне така си мислеше — когато избягна удара на големия меч за четвърти път, той се блъсна в редник Наш. Това накара Наш да се обърне с изненада, което го откри за нападение от една оркска трошачка.
Кръвта на Рич закипя от гняв. Не стига, че тези орки нападнаха първи, а сега го принуждаваха да предава другарите си по оръжие. Крещейки несвързано, той се нахвърли към орка. Но оркът светкавично отстъпи наляво и протегна големия си меч, който преряза нагръдника и корема на преминаващия Рич. Нажежена до бяло болка прониза тялото му, а крясъците му станаха още по-несвързани. Заслепен от ярост, замахна неистово с меча си напосоки с дясната ръка, а с лявата притисна ранената си гръд.
Внезапно мечът се спря, без да може да помръдне повече. Примигвайки от разкъсваща болка, Рич се обърна и разбра, че мечът му е пронизал главата на орка.
— Заслужаваш си го — успя да изрече със стиснати зъби.
Той извади меча от черепа на орка и болката в гърдите му заглуши звуците от битката. Всичко, което Рич чуваше, беше едно непрестанно бучене в ушите.
Като си служеше със семейното оръжие за временен бастун, той събра сетни сили, отвори устата си и с крясък се хвърли напред, жаден за още орки за убиване.
Двадесет и две
Миг преди това Игуен беше в Терамор.
Миг преди това Лорена беше въздъхнала дълбоко и изглеждаше неспокойна. Игуен си спомни думите й, че не обича магиите — да не говорим за повръщането й като последица от последното телепортиране. С една дума Игуен се питаше дали идеята — Лорена да се храни — беше добра.
Миг преди това Джейна Праудмуър изглеждаше непоколебима.
Сега те бяха застанали пред отвора на пещера, заобиколена от противно воняща оранжева мъгла, което накара Игуен да разбере защо Лорена не бе особено ентусиазирана да идва тук. И наистина магическата мъгла бе от най-лошата — във формата на оранжева миазма.
Игуен отдавна беше привикнала с последиците от телепортирането, така че единствената й дезориентация се дължеше на мъглата. Тя хвърли погледна Лорена, която изглеждаше бледа, но все още държеше меча, готова на всичко.
Но и Джейна изглеждаше също толкова бледа, което не беше добър знак.
Въпреки това Игуен не каза нищо. Нямаше връщане назад, а последното нещо, от което Джейна се нуждаеше, беше някой да я наставлява. Самата Игуен мразеше, когато някой — обикновено Скавел или Джонас, или някой от Съвета — се суетеше около нея, когато беше изтощена или й предстоеше да влезе в битка, затова реши да не притеснява Джейна.
Все пак съществуваше основание за безпокойство. Днес Джейна вече беше направила четири магии за телепортиране — самата Джейна до Блейдскар, гръмотевичните гущери до Блейдскар, те трите в Терамор и те трите до тази пещера — плюс гадаене на местоположението на Змодлор, извършване на каквато там дейност беше необходима за контрол над гръмотевичните гущери и приспособяването на тях трите към тази мъгла. Толкова много магическа дейност само за един ден щеше да започне да й влияе зле, а това беше само началото.
Когато Джейна ги поведе през отвора на пещерата, Игуен се запита кога ли престана да нарича златокосата магьосница лейди Праудмуър — или това досадно малко момиченце — и беше започнала да й вика просто Джейна.