— Никога няма да почистя тези петна.
Мисля, че това е най-малкият ти проблем.
Този път гласът не извираше отвсякъде: той идваше от мястото непосредствено пред тях.
Оранжевата мъгла се разтвори и пред тях се разкри огромната фигура на Змодлор.
Двадесет и три
Тотална паника обхвана Дейвин. Около него войниците му умираха, крайниците им падаха отрязани, саби пробождаха гърдите им, секири режеха главите им.
А Дейвин просто си стоеше и чакаше смъртта.
Беше абсолютно сигурен, че веднага щом боят започне, Бъркс ще го разсече на две със секирата си. Но оркът беше предизвикан от двама войници, които скочиха в защита на командира си. Дейвин не беше съвсем наясно, какво бе направил, за да се ползва с такава лоялност.
След това никой не се втурна да го преследва. Орките и троловете си избираха хора, с които да се бият, и обратно, а Дейвин, застанал по-близо до водата от всички останали, по някакъв начин беше пренебрегван.
Един убит трол падна в краката му. Тялото на ефрейтор Барне прелетя покрай него, описвайки голяма дъга, и потъна във водата. Дейвин се зачуди защо противникът на Барне трябваше да го хвърля толкова далеч, сетне реши, че всъщност не иска да знае.
След това светът експлодира.
Земетресение раздруса земята толкова силно, че то свърши това, което паниката не успя: накара Дейвин да се раздвижи, при все че той падна на земята.
Въпреки че миг по-рано нямаше и едно облаче — всъщност беше ясен, слънчев ден, — сега небето потъмня, а гръмотевици и светкавици удариха земята с пронизителен трясък.
Дейвин чу грохот и погледна към брега, за да види огромна вълна, която започна да нараства. По време на цялата си служба в Нортуоч той не беше виждал толкова голяма вълна да стига до брега.
Трескаво се опита да се изправи на крака, но ботушите му не можеха да намерят опора в пясъка и той се пльосна напред по лице. Плюейки пясък и стараейки се да не го вдиша през носа си, Дейвин се предаде на неизбежното и се подготви, като зарови юмруци в пясъка.
Водата се стовари върху него и почти го откопчи от мястото, но ризницата и закотвените му ръце го държаха притиснат надолу. Не го беше грижа за орките и троловете, но се притесни за останалите си войници. Но най-вече се притесни дали ще може някога да диша отново.
Няколко секунди по-късно водата се изтече в друга посока. Вълната беше измила пясъка от лицето му, беше сплъстила косата му и караше брадата да тежи на лицето му.
— Посрамихте ме днес, воини мои!
Дейвин се превъртя на гръб и погледна нагоре. Небето беше все още тъмно, с един неестествено светъл процеп, в който кръжеше дирижабъл.
За кратко Дейвин си позволи да се надява — може би въздушният кораб принадлежеше на Лорена, която е успяла да се освободи от Горящото острие заедно с лейди Праудмуър. Този внезапен метеорологичен кошмар в крайна сметка спокойно би могъл да бъде дело на лейди. Дошли са да окуражат войниците, да отблъснат орките и да спечелят победата.
Сетне се взря по-внимателно в дирижабъла и сърцето му прескочи няколко удара. Платното беше украсено с няколко странни символи, които майорът веднага разпозна. Поне два от тях представляваха огледален образ на онези, които бе забелязал по доспехите и въоръженията на орките по време на войната — да не говорим за воините, които сега избиваха неговите войници. Командирът на взвод на Дейвин по време на войната беше обяснил, че това са гербовете на различните кланове на орките.
По принцип Дейвин не беше особено религиозен. За пръв и последен път се моли, когато се криеше зад дървото и се надяваше демоните да не го забележат. Тогава молитвата му бе чута, но Дейвин не искаше да предизвиква съдбата и никога повече не се беше молил.
Въпреки това сега той се молеше да оцелее. Някак си събра сили да стане на крака.
Думите, които Дейвин чу, идваха от въздушния кораб. Към земята се спусна въжена стълба, която се изпъна, и оркът, чийто глас ги изговори, започна да слиза.
Когато стъпи на брега, всички орки наоколо — или поне тези, които Дейвин можеше да види с периферното си зрение, понеже вниманието му бе съсредоточено към новопристигналия — вдигнаха оръжието си за поздрав. Освен това майорът забеляза, че оркът има сини очи и веднага се сети кой може да бъде. Дотогава Дейвин не беше виждал на живо военачалника орк, като той си спомни, че Трал е и шаман с огромно могъщество. Не само лейди Праудмуър — и той можеше да бъде отговорен за този потоп.