Като държеше високо своя двурък чук само с едната ръка — Дейвин знаеше, че това е легендарният Дуумхамър14, който преди принадлежеше на Оргрим, наставника на Трал, — оркът извика:
— Аз съм Трал, военачалник на Дуротар, господар на клановете, лидер на Ордата! Идвам при вас да ви кажа, че… — Той посочи Бъркс. — … Този орк няма право да говори от мое име!
През последните пет-шест години Дейвин беше имал множество срещи с орки. Първо заради войната, а и местоположението на Нортуоч на Мърчант Коуст беше такова, че много орки минаваха през района.
През цялото това време Дейвин никога не беше виждал изражение на орк, каквото сега наблюдаваше на лицето на Бъркс.
— Воини на Дуротар, вие трябва да отстъпите! — Той отново посочи Бъркс, но сега вече с чука. — Това подло същество се съюзи с демон, за да предизвика война между нашите народи. Аз няма да наруша нашия съюз в полза на създанията, които се опитаха да ни унищожат.
Бъркс изръмжа:
— Аз винаги съм бил ваш покорен слуга!
Трал поклати глава:
— Няколко воини, които служат с теб, докладваха, че носиш талисман във формата на горящ меч — тоест символа на Горящото острие. Според Джейна — както и според една стара магьосница, която е влязла във връзка с хората, — всички, които носят символа, са в плен на демон, който се нарича Змодлор и който се опитва да подбужда недоволство в Калимдор и да развали нашия съюз. Както винаги демоните не правят нищо друго, освен да ни използват и после да ни унищожат.
Сочейки с оръжието си Дейвин, Бъркс изкрещя:
— Това са негодниците, които се опитаха да ни унищожат. Те ни поробиха, те ни унижаваха и те ни отнеха наследството!
С леденоспокоен глас, в пълен контраст с истеричните писъци на Бъркс, Трал изрече:
— Да, някои от тях го направиха — и пак заради демоните, които пресушиха душите ни и ни накараха да водим тяхната война с хората от този свят, война, която в крайна сметка загубихме. Но ние отхвърлихме оковите и възкръснахме могъщи, както никога досега. И отговорът на въпроса защо е, защото сме воини, Бъркс. Защото сме чисти духом. Или по-скоро повечето от нас. Не мога да нарека чист този, който се съюзява с подли създания, за да кара орките да променят този свят.
Всички орки и тролове погледнаха към Бъркс със смесица от изненада и отвращение. Малцина, Дейвин забеляза, изглеждаха объркани. Един от тях заговори:
— Вярно ли е това, Бъркс? Правил си заговор с демон?
— За да измета хората, бих направил заговор и с хиляда демони! Те трябва да бъдат унищожени!
След това, за да потвърди позицията си, Бъркс се нахвърли право върху Дейвин.
Всяка фибра в тялото на Дейвин му крещеше да бяга, но той не можеше да мръдне. Видя секирата на Бъркс, когато оркът я размаха, готов да разсече черепа му.
Но още преди да замахне, цялото му тяло се сгърчи и той се строполи на пясъка. Когато падна, Дейвин видя, че Трал го беше ударил отзад с Дуумхамър.
— Ти си позор на Дуротар, Бъркс. Ти си причина за безчестната смърт на воини орки, тролове и хора. Този срам може да бъде измит единствено с твоята смърт. И като военачалник мое официално задължение е да изпълня присъдата.
Трал издигна Дуумхамър над главата си и го стовари върху главата на Бъркс.
Дейвин потрепери. Кръв и мръсотия се разпръснаха навсякъде по пясъка! Върху Трал и върху самия него! Но той беше прекалено уплашен, за да избърше нещо от себе си: нито кръвта, която се омеси с потта на лявата му буза, нито парченцата от череп, забити в брадата му.
И Трал не направи опит да премахне остатъците от смъртта на Бъркс от себе си — а той беше много повече погнусен от нея. Дейвин предположи, че това служи като знак за прослава за един орк. Военачалникът пристъпи напред и каза на Дейвин:
— Приеми извиненията на Дуротар за действията на този предател, майоре, и за тази ужасна битка. Няма повече да позволя на Горящото острие да въздейства на моя народ. Надявам се, че същото се отнася и за вас.
Тъй като не беше уверен, че устата му може да функционира нормално, Дейвин просто кимна.
— Ние се оттегляме. Съжалявам, че не пристигнахме по-рано, за да предотвратим кръвопролитието, но първо трябваше да заповядам на войските да се съберат на сушата, за да се оттеглим. Всички ние се връщаме в Дуротар и няма повече да атакуваме. — Военачалникът пристъпи напред. — Освен ако не ни дадете повод за това.