Не!
Едновременно Игуен и Джейна изрекоха:
— Да!
Не може да спрете Горящото острие! Ние ще покорим всички, ще унищожим всичко по пътя си, и след това ние… аааааааААААААРРРРРРР!
Виковете на Змодлор отекнаха не само от стените, но и от устите на вещерите, които почувстваха неговата агония посредством връзката, която имаха с демона. Въпреки че зрението на Игуен отслабваше, тя видя как отвратителното тяло на Змодлор се гърчи и извива, кръв и гной изтичаха от внезапно зейналите му рани.
Вятър се изви и самият въздух се разцепи на две от магията, написана от Игуен — порта към Изкривения пъкъл, — всмуквайки тялото на Змодлор през цепнатината.
Нееееееееее! Няма да позволя да ме затвориш отно…
Думите на демона секнаха, когато и главата му беше засмукана.
Но вещерите продължиха да се гърчат и да издават писъци, дори и когато земята се разтърси под краката на Игуен. Секунди по-късно те също бяха засмукани в Изкривения пъкъл, където щяха да понесат болка, стократно по-силна от тази, която готвеха на хората и орките.
Цепнатината се затвори, но пещерата продължаваше да трепери.
Демонстрирайки войнишка готовност да съобщи очевидното, Лорена каза:
— Трябва да се измъкнем оттук!
Но Игуен не можеше да движи крайниците си. Ръцете и краката й бяха сковани, а цялата й енергия едва стигаше, за да държи очите си отворени.
Един от сталактитите се откъсна от тавана на пещерата със силен трясък и се заби в пода на по-малко от ръка разстояние от мястото, където Игуен и Джейна бяха коленичили.
Игуен чу как Джейна започва да произнася заклинание за телепортиране.
После припадна.
Епилог
Джейна пак стоеше на върха на стръмния хълм Рейзър Хил, оглеждайки Дуротар отвисоко.
Скоро тя дочу приглушения шум, предизвестяващ пристигането на въздушния кораб на Трал. Този път военачалникът дойде с почетна охрана, повечето от които останаха в каретата, докато той слезе по въжената стълба, за да поздрави Джейна. Един воин, когото Джейна не познаваше, слезе заедно с него. Когато те се възкачиха на хълма, воинът застана на три крачки зад Трал, държейки секирата си в готовност.
Усмихвайки се криво, Джейна каза:
— Нямаш ли ми доверие, Трал?
Трал отвърна на усмивката:
— Моят най-близък съветник ме предаде, Джейна. Смятам, че е най-добре винаги да съм нащрек — и с някой, който ми пази гърба.
— Мъдър ход.
— Наистина ли опасността е преминала?
Джейна кимна:
— Изглежда, да. Змодлор и вещерите, които вършеха магьосничествата му, бяха прогонени в Изкривения пъкъл. Дори Пламтящият легион няма да си позволи да ги освободи — а и такъв низш демон едва ли си струва усилието.
— Браво. Но ми се искаше всичко да е приключило, преди да се пролее напразно кръв. — Ръката на Трал посегна към пояса му, от който висеше талисман във формата на пламтящ меч. Джейна предположи, че той е принадлежал на Бъркс, съветника, който се беше съюзил със Змодлор, точно както и Кристоф. Според доклада на майор Дейвин — представен заедно с оставката му — Трал беше екзекутирал Бъркс пред очите на всички хора, орки и тролове заради съглашателството му с Горящото острие.
Въздъхвайки, Джейна каза:
— Имахме голям късмет, Трал. Змодлор може да е виновен за това, но той само събуди омразата, която вече съществуваше. Погледни само колко охотно твоите и моите бойци се заеха да се избиват в Нортуоч.
— Наистина. Беше много по-лесно нашите бойци да си сътрудничат с Пламтящия легион като общ враг. Сега… — Гласът му заглъхна.
За няколко мига във въздуха настъпи тишина, преди Джейна да заговори отново:
— Преди време казах, че след като тази криза бъде решена, ще говорим за договор между нашите народи.
— Да. Ако е писано този съюз да надживее нас двамата — а той трябва да просъществува, ако хората и орките искат да оцелеят, — то ние трябва да го подпишем.
— Аз предлагам да се срещнем след една седмица в Рачет — то е неутрално пристанище и там можем да изработим документа.
— Дадено. Ще доведа Калтар — той е най-мъдрият от нас.
Джейна не се сдържа да попита:
— По-мъдър дори от военачалника?
Трал се засмя:
— Много, много по-мъдър от него. Ще бъде направено, Джейна.
— Отлично. Довиждане, Трал. Ще се видим след седмица.