— Довиждане, Джейна. Нека след тази криза бъдем по-силни от всякога.
Като кимна, Джейна направи магията, която щеше да я отведе обратно в кабинета й.
Там я чакаше Игуен. На старата жена й бяха нужни няколко дни, за да се събуди, след като загуби съзнание в пещерата. За известно време Джейна се опасяваше, че Пазителката изобщо няма да може да се съвземе. Но тя се съвзе.
Джейна едва събра сили да телепортира трите далече от мъглата на Дредмист. Не можеше да ги отведе по-далеч. После успя да изстиска достатъчно сили, за да осъществи контакт с Терамор и да разпореди един въздушен кораб да дойде да ги вземе.
Когато дирижабълът ги избави, Игуен береше душа, а Джейна бе на предела на силите си. Топла храна и сън — и Джейна се оправи. Игуен обаче се нуждаеше от много повече време за възстановяване. Първоначалната прогноза на главния лечител не беше обнадеждаваща, но след няколко дни той заяви, че тя притежава структурата на елф, което означаваше, че ще се възстанови напълно. Сега седеше в стола за гости в кабинета на Джейна.
— Време беше да се върнеш.
— Виждам, че напълно си се възстановила, Магна — езикът ти също.
Игуен се засмя:
— Така изглежда.
Джейна по-скоро се свлече, отколкото седна в стола си, чувствайки се много, много уморена. Нямаше нищо против да отдели няколко дни, за да може също да се възстанови от изпитанието, но нямаше време за това. Нямаше и шамбелан, на който да прехвърли част от работата си. Дюри свърши толкова, колкото успя, но колкото и да беше това, тя не можеше да се справи с по-сложните въпроси от управлението на Терамор. Лорена беше по-полезна по военните въпроси, но пък нямаше опит в другите дела от управлението. Така че Джейна не успя да се посвети на почивката — за голямо раздразнение на лечителя.
Тя погледна Игуен, която й отвърна в отговор с дълбоките си зелени очи. Джейна беше уплашена, че цялата победа над Змодлор се дължеше на шанса, че избра платото Блейдскар за място да премести гръмотевичните гущери. Даже и да беше открила, че Змодлор е виновен, без бившата Пазителка тя никога нямаше да победи демона и неговите слуги.
— Искам да ти благодаря, Маг… Игуен. Без теб всичко щеше да е загубено.
Игуен само наведе глава в отговор.
— Предполагам, че искаш да се върнеш в Блейдскар?
— Всъщност — усмихна се Игуен — не.
Джейна примигна:
— Не?
— Искам да се върна, за да прибера някои неща и да погледна градината за последен път, преди гръмотевичните гущери да я унищожат напълно. Аз съм извън света от прекалено дълго време и смятам, че е време да започна да живея отново в него. Ако светът ме приеме, разбира се!
— Определено. — Джейна стана от стола си. Тя се надяваше Игуен да е променила желанията си, но и в най-смелите си мечти не вярваше, че тази надежда може да стане реалност. — Случайно имам свободно място за шамбелан. Тази длъжност изисква знания, проникновение и готовност да ме поставя на мястото ми и да ме скастря, когато е необходимо. Бих казала, че отговаряш на всички изисквания — особено последното.
Смеейки се, Игуен каза:
— Със сигурност, въпреки че първите две са спорни. Все пак смятам, че съм придобила известни знания и проникновение за хиляда години. — Тя се изправи. Джейна я последва. Игуен подаде ръка. — Приемам.
Като отговори на ръкостискането, Джейна каза:
— Отлично. Благодаря ти още веднъж, Игуен. Няма да съжаляваш за това.
— Не, но ти може и да съжаляваш. — Игуен си прибра ръката и седна отново. — Ето и моя първи съвет като твой шамбелан: Кристоф беше прав. Змодлор беше низш демон. Той нямаше интелекта да създаде сам подобен заговор.
Джейна се намръщи:
— Мисля, че ти каза, че той е основал Горящото острие.
— Да, но само като средство за набиране на души. План с такава сложност е много над възможностите му. Самата ти обяви, че Змодлор не е единственият демон, останал след прогонването на Пламтящия легион.
Въпреки че знаеше отговора на този въпрос, Джейна искаше да го чуе от устата на Пазителката:
— За какво говориш, Игуен?
— Говоря, Джейна, че това не е всичко, което имаме да видим от Горящото острие.