— Три кораба толкова близо, значи се очакват неприятности. Може би трябва да включим сирената. Дай…
— Кораб на хоризонта!
Като хвърли поглед нагоре, Болик се опита да различи Вак, но мачтата беше погълната от мъглата. Гласът на Вак долетя от това, на което човеците казваха гарваново гнездо поради причини, които Болик така и не разбраха — той знаеше, че гарван е вид птица, но не беше сигурен какво общо има гнездото с наблюдателния пост.
Каг извика:
— Какво виждаш?
— Приближаващ се кораб! Човеци! Не се вижда никакъв флаг!
— А военният кораб?
— Сега го няма, но преди секунда го мярнах! Движи се успоредно с нас!
На Болик това никак не му хареса. Човешки кораб, плаващ без флаг, обикновено означаваше пиратски кораб. Можеше и да не са пирати — да развяваш флаг в такава мъгла беше почти безсмислено, — може би просто не виждаха оркския кораб. Капитанът не смяташе да рискува с вероятности — или с товара си. Ако кафезите в трюма не бъдеха доставени непокътнати в Рейзър Хил, Болик няма да получи парите, което значеше, че на екипажа няма да бъде платено. А време, в което екипажът не получава заплата, изобщо не е добро време за собственика на кораб.
— Надуй сирената. И постави охрана пред товарното отделение.
Каг кимна:
— Слушам, сър.
— Харпуни!
При вика на Вак Болик изруга. Харпуните означаваха две неща. Едното беше, че другият кораб е взел Оргат’ар за голямо морско създание, като кит или морски дракон. Другото — че те са пирати, а харпуните са прикачени към абордажни въжета. И тъй като морските дракони и китове обикновено не мигрираха толкова далече на север, Болик беше почти сигурен, че е второто.
Харпуните се забиха в палубата от страната на стълбището, което водеше към помещенията под палубата, а другите им попадения Болик не можеше да види в мъглата. След това въжетата, които бяха прикрепени към тях, се изпънаха.
— Приготви се за абордажници! — изкрещя Каг.
Болик чу някой да вика:
— Срежете въжетата!
Шум от удар на юмрук, попаднал на плът, беше последван от думите на Каг:
— Глупости! Тези въжета не могат да се срежат с меч, а и ще изложим себе си на атаките.
Всички разговори бяха прекъснати от появата на самите атакуващи, изникнали като с магия в мъглата. Бяха хора, и то без каквато и да е военна униформа. Освен това Болик не беше сигурен с какво са облечени — човешката мания да се навличат повече, отколкото е абсолютно необходимо, винаги го бе озадачавала. Той знаеше какво носят военните на лейди Праудмуър, но това не бяха те.
— Убийте пиратите! — изкрещя Болик, но екипажът му не се нуждаеше от подобна покана. Битката пламна. Капитанът вдигна бащиния си боздуган с дясната ръка и замахна към най-близкия човек, който се наведе, за да го избегне, и после се хвърли напред с меча си. Болик отблъсна острието с лявата си ръка, но докато се опитваше да завърти боздугана над главата си за втори удар, човекът успя да го блокира. Все пак когато се наведе, за да направи това, човекът доближи корема си и капитанът на орките заби юмрука си в него. Превит надве от болка и давейки се, човекът се строполи на палубата, а Болик стовари боздугана си върху врата му.
Още двама изскочиха пред Болик, като без съмнение очакваха той да се уплаши. Но Болик беше твърд по природа. Въпреки че беше роден роб в този свят, той беше освободен от Трал и се закле никога вече да не се прекланя пред човек. Наистина беше воювал редом с тях, но никога не би се преклонил пред някой толкова нисшестоящ. И особено пред двамата, нахвърлили се върху него с мечове. Пиратът вляво атакува със сабя — закривена сабя, каквато Болик беше виждал само веднъж преди това, — докато този вдясно замахна с два къси меча. Болик блокира кривата сабя с лявата си ръка, въпреки че този път острието се заби под лакътя му, докато с помощта на боздугана отби удара на единия от двата къси меча. Другият се размина на косъм от гърдите му. Независимо че движението му причини разкъсваща болка, Болик дръпна назад ръката си с все още забитото в нея острие. Тъй като оръжието остана забито в плътта на капитана, явно врагът вляво беше вече разоръжен. Като ритна пирата вдясно от себе си, Болик сграбчи главата на този вляво и я натисна надолу, принуждавайки го да падне на колене. И докато човекът с двата къси меча се олюля, препъвайки се на палубата, Болик захвърли левия нещастник встрани. Главата му изкънтя в мачтата с тъп звук. Но другият бе успял да се изправи на крака. Въпреки че той се хвърли светкавично напред с двата къси меча, капитанът отскочи назад и надясно, размаха боздугана над главата си и го стовари с всичка сила върху черепа на човека, убивайки го намясто.