— Вак! — изкрещя Болик нагоре към мачтата, като извади кривата сабя от ръката си и я захвърли до нейния безжизнен собственик. — Пусни сирената!
Вероятно пиратите не знаеха езика на орките и нямаше да очакват сирената за мъгливо време да прозвучи.
Секунди по-късно във въздуха се разнесе пронизителен звук. Болик беше подготвен за сирената, която сякаш вибрираше в самите му кости, както предполагаше и екипажът му — в действителност той не можеше да види повечето от тях. Обаче хората в полезрението му бяха изненадани, на което и разчиташе. А орките, които виждаше, успяха да използват предимството си.
Самият Болик започна да размахва боздугана над главата си, докато не намери подходяща мишена. Бащиното му оръжие се стовари върху рамото на един пират, който се свлече, крещейки в агония.
Капитанът чу човешки глас, който извика нещо на техния език. Беше почти сигурен, че означава отстъпвай, догадка, оказала се вярна, защото пиратите започнаха да се катерят по въжетата обратно към техния кораб. Болик видя как Каг отсече крака на един от отстъпващите и жертвата бе погълната от Голямо море.
Каг се обърна към капитана:
— Ще ги преследваме ли?
Болик поклати глава.
— Не. Оставете ги да си ходят. — Нямаше смисъл да се преследва кораб в тази проклета мъгла. — Проверете товара.
Кимайки одобрително, Каг изтича към входа на трюма. Стъпките му отекнаха по палубата.
После Болик се провикна нагоре:
— Постови, какво става с човешкия кораб?
— Тръгна, когато пуснахме сирената. Вече не го виждам.
Капитанът сви юмруци, дясната му ръка стискаше дръжката на бащиния боздуган толкова здраво, че си помисли, че може да я счупи. Хората бяха техни съюзници. Ако наистина някои от безценните войници на лейди Праудмуър бяха наблизо, защо не помогнаха, когато разбойниците нападнаха Оргат’ар?
— Сър — каза Каг, когато се завърна заедно с Форкс, воинът, който отговаряше за охраната на товара, — един от кафезите е разбит. Друг е бил захвърлен през борда от един от хората, за да прикрие отстъплението си.
Форкс добави:
— Основната им атака бе насочена към трюма. Ние я отблъснахме! Наистина, сър. Иначе щяха да вземат всичко.
— Добре си направил, Форкс. И затова ще получиш награда. — Каза го, въпреки че знаеше какво следваше от това. Два загубени кафеза означаваше, че двайсет процента от товара им е погубен, което правеше и двайсет процента удръжка от заплатите. Болик постави ръка на рамото на Форкс: — Вие всички ще получите такъв дял, какъвто бихте получили, ако бяхте доставили целия товар непокътнат — разликата ще покрия от моя.
Очите на Каг се разшириха:
— Оказвате ни голяма чест, капитане.
— Ни най-малко — вие защитавахте моя кораб и няма да бъдете ощетени.
Форкс се усмихна:
— Ще съобщя на воините ви, сър.
Когато Форкс си отиде, Болик нареди на Каг:
— Изчислете щетите, хвърлете останалите човешки тела в морето и поемете отново по курса. — Той пое дълбоко въздух и го изхвърли през бивните си: — И когато пристигнем, искам да ми намерите вестоносец. Трал трябва незабавно да научи за това.
Каг кимна:
— Слушам, капитане.
Като се взираше в мъглата, която позволи на пиратите да се промъкнат толкова близо, че да ги атакуват, Болик си спомни думите на Рабин и реши, че наистина няма полза от мъглата, която да си заслужава съществуването й.
Три
Лейди Джейна Праудмуър стоеше на върха на стръмния хълм на Рейзър Хил2, обхождайки с поглед земята, където с нейна помощ беше сформиран най-немислимият съюз в историята на света.
Разбира се, Рейзър Хил беше територия на орките, но имайки предвид нейните способности, Джейна и Трал се договориха, че е най-добре техните срещи да стават в земята на орките, където Трал по принцип се намираше. Що се отнася до Джейна, нейните магьоснически способности й позволяваха да отиде където си пожелае само за минута.
Честно казано, когато Трал я призова, тя почувства облекчение. Сякаш целият й съзнателен живот бе скок от една криза в друга криза. Беше се сражавала и с демони, и с орки, и с военни диктатори… и неведнъж съдбата на света се намираше в малките й длани.