В миналото бе любима на Артас, когато той все още беше благороден воин. После се беше покварил и се бе превърнал в крал Лич, господар на мъртвите, най-жестокият от военните диктатори в свят, който достатъчно си беше напатил от тях. Тя знаеше, че все някой ден ще трябва да го срещне в битка. Медив, магьосникът, обсебен от Сарджерас, който, както изглежда, беше обрекъл на гибел човешкия род, позволявайки на демони и орки да опустошат този свят, се превърна във верен съюзник, който убеди Джейна и Трал да обединят хората си с нощните елфи срещу Пламтящия легион.
След това, когато хората построиха Терамор за техен нов дом на Калимдор, Джейна си помисли, че нещата ще се успокоят. Но нещата не бяха спокойни дори и във време на мир, и тя установи, че ежедневното управление на Терамор почти я караше да си мечтае за годините, когато се биеше за живота си. Почти, но не съвсем. Честно казано, никак не съжаляваше, но и охотно се възползва от възможността за кратка почивка, подобно на пътник в пустиня, който е намерил манерка с вода.
Застанала в единия край на хълма, тя гледаше надолу към малкото оркско селище в подножието на планината. Добре защитени колиби изпълваха суровия кафяв пейзаж. Дори в спокойни времена орките подсигуряваха домовете си срещу нападение. Неколцина от тях се движеха между колибите, поздравяваха се, спираха да разговарят… Джейна не можа да се въздържи да не се усмихне на това простичко ежедневие.
После чу ниския, равен грохот, който предизвестяваше пристигането на въздушния кораб на Трал. Обърна се назад към масивния дирижабъл. С приближаването му тя забеляза, че само Трал се намира в каретата под изпълнения с горещ въздух овален балон, който движеше машината във въздуха. Въпросният балон беше украсен с разнообразни символи — пиктограми от стара версия на езика на орките. Една от тях беше гербът на фамилията на Трал, кланът Фростулф. Това беше основното, което отличаваше въздушните кораби на орките от дирижаблите, които хората от Терамор наемаха от гоблините. Но Джейна се питаше дали моделът на орките не беше по-добър.
Преди, когато се срещаха на хълма, Трал водеше със себе си най-малко един или двама охранители. Фактът, че сега пътуваше сам, неимоверно я заинтригува.
Когато въздушният кораб приближи, Трал дръпна няколко лоста и дирижабълът забави скорост и започна да кръжи над хълма. Дърпайки друг лост, Трал спусна въжена стълба и слезе. Като повечето орки, той имаше зелена кожа и черна коса, сплетена на плитчици и спускаща се върху раменете. Черната му метална ризница с бронзова декорация принадлежеше на Оргрим Дуумхамър, наставника на Трал, на който беше кръстен главният град на Дуротар. На гърба му беше привързано оръжието на Оргрим, от което произлизаше и фамилното му име — Дуумхамър. Джейна беше виждала как го използва в битките и знаеше, че с този огромен двурък чук беше пролята кръвта на много демони.
Но това, което най-много я впечатляваше в Трал, бяха сините му очи — цвят много рядко срещан при орките. Те издаваха неговата интелигентност и доброта.
Преди три години, когато едновременно започнаха да изграждат Терамор и големите градове на Дуротар, Джейна беше дала на Трал магически талисман — малък камък, оформен като една от старите руни на Тирисфал. Тя притежаваше същия. Трал трябваше само да го хване и да помисли за нея, и талисманът на Джейна грейваше. Валидно беше и обратното. Ако искаха да се срещнат тайно, за да обсъждат въпроси, които засягаха единия или другия, или и двата народа, различни от официалната им позиция като лидери, или ако просто искаха да си поговорят като стари приятели и бойни другари, трябваше само да задействат талисманите. Тогава Джейна се телепортираше на недостъпния хълм, а Трал пристигаше с въздушен кораб.
— Радвам се, че те виждам, приятелю — каза с топла усмивка Джейна. Беше искрена. През целия си живот не бе срещала никой по-достоен и заслужаващ доверие от този орк. Преди тя включваше в тази категория и баща си, и Артас. Но адмирал Праудмуър настоя да се атакуват орките в Калимдор и отказа да повярва на собствената си дъщеря, когато му обясняваше, че те са точно такива жертви на Пламтящия легион, каквито са и хората, и че не са злодеи. Подобно на повечето хора, адмирал Праудмуър не приемаше факта, че светът е различен от това, което е бил в младежките му години, и се бореше срещу всяка промяна и новост. Това се отнасяше и до присъствието на орките и Джейна беше поставена в ужасното положение да предаде собствения си баща на воините на Трал с надеждата да спре кръвопролитието.