Мороуз приведе младежа през половината кула надолу, докато се озоват в стаята, която щеше да обитава. През целия път дотам не преставаше да му дава разяснения с призрачния си глас, докато полека се тътреше по стълбите. Храната в Кулата на Медив била скромна: овесена каша и наденички за закуска, сухоежбина за обяд, а за вечеря обикновено имало задушено или печено със зеленчуци. Готвачката се оттегляла след вечеря, но винаги оставяла по нещичко в зимника. Настроенията на Медив били доста непостоянни. Мороуз и готвачката го избягвали, когато е ядосан, за да не си навличат излишни затруднения. Прислужникът не пропусна да информира младия Каджар, че в качеството си на помощник едва ли ще може да се радва на подобен лукс. От него се очаквало постоянно да бъде на разположение на господаря.
— Предполагах нещо подобно — каза младежът. — В крайна сметка нали съм му Чирак.
Както си вървяха през някаква галерия, от която се откриваше изглед към голямо помещение, приличащо на банкетна зала, икономът спря, обърна се и изхриптя:
— Още не, момче. Дори и наполовина не си станал чирак.
— Но нали Медив каза, че…
— … че можеш да подредиш книгите в библиотеката. Работа за помощник, а не за чирак. Имали сме много помощници и нито един от тях не успя да стане чирак.
Каджар се изчерви. Въобще не беше подозирал, че в йерархията на магьосниците съществува длъжност, стояща по-долу от тази на чирака. Все пак реши да попита:
— И колко време би отнело…
— Наистина не бих могъл да кажа — отвърна прислужникът. — Никой досега не се е справял със задачата.
Младежът почувства неустоимо желание да зададе още два въпроса. Поколеба се, но реши да рискува:
— Колко… помощници сте имали досега?
Мороуз се загледа над перилата на галерията. Каджар се зачуди дали прислужникът обмисля отговора си, или просто съзерцава запуснатото помещение. Съдейки по прахоляка, покрил огромната маса и наредените край нея столове, можеше да се предположи, че Медив не дава приеми много често.
— Десетки — отвърна най-сетне Мороуз. — Повечето идваха от Азерот. Имаше и един елф. Не, всъщност бяха двама. Ти си първият от Кирин Тор.
— Десетки… — повтори Каджар унило и сърцето му се сви при мисълта за това колко пъти досега Медив беше посрещал млади, многообещаващи ученици. Все пак се осмели да зададе и втория си въпрос:
— А колко време издържат помощниците обикновено?
Икономът изсумтя.
— Няколко дни. Единият от елфите дори не успя да изкачи стълбите до обсерваторията. — Мороуз посочи наочниците от двете страни на съсухрената си глава. — Виждат разни неща, нали разбираш?
Младежът си припомни странната фигура над главния вход и кимна.
Най-сетне пристигнаха в отредените му покои. Те се намираха в един страничен проход, недалеч от банкетната зала.
— Мисля, че оттук насетне можеш да се оправиш и сам — рече Мороуз и му подаде фенера. — Нужникът е в дъното на коридора. Под леглото ти е оставено гърне. По някое време слез в кухнята. Ще кажа на готвачката да ти остави нещо за ядене.
Стаята на Каджар представляваше част от самата кула. Беше по-подходяща за нуждите на монах, отдаден на размишления, отколкото за магьосник. До едната стена имаше неудобно легло, а до другата — просто писалище с празна лавица над него. В ъгъла младежът забеляза не особено просторен дрешник, където хвърли раницата си. После се приближи до прозореца и се опита да го отвори. Ръждясалите панти издадоха възмутен стон, преди да се поддадат на усилията му.
Оказа се, че новата му квартира е високо над земята. От мястото си виждаше съвсем ясно заоблените хълмове, които обграждаха кулата — сиви и мрачни в светлината на луните-близнаци. Вече бе напълно сигурен, че се намира в центъра на ерозирал от годините кратер. Навярно някой просто бе премахнал планината на това място, изскубвайки скалите като изгнил зъб, или пък околните възвишения се бяха издигнали, оставяйки местността на първоначалното й равнище.
Каджар се запита дали майката на Медив бе живяла тук по времето, когато околността се беше променяла, поразена от Бог знае какъв катаклизъм. Осемстотин години бяха дълго време даже и за един магьосник. В учебниците се твърдеше, че след двеста години хората магове вече не ги бивало особено много, защото ставали крехки и немощни. А пък мисълта, че някоя жена би могла да роди на седемстотин и петдесет години, беше направо изумителна. Младежът поклати глава, чудейки се дали Медив не го будалка.