Младежът поклати глава и излезе от прашасалата зала, чудейки се дали не е по-разумно да приеме наочниците, които му бе предложил Мороуз. Или пък вече беше късно?
Три
Установяване
Тук задълженията ти няма да бъдат особено трудни — рече Медив. — Огледай библиотеката и се опитай да внесеш някакъв ред в нея.
Каджар кимна.
По време на закуската разговорът се въртеше главно около новините от Даларан — какви бяха последните промени в лордеронската мода и какви клюки се носеха из коридорите на Виолетовата цитадела. Младежът спомена мимоходом, че основният философски въпрос, дискутиран от мъдреците точно преди да замине, е бил, дали когато създаваш пламък по магически път го караш да се появи от нищото, или го призоваваш от някакво негово паралелно съществуване.
Медив измърмори:
— Глупаци! Няма да разпознаят алтернативната вселена, дори да се появи и да ги ухапе по задника. А ти какво мислиш по въпроса?
— Смятам… — Младежът осъзна, че отново се беше оказал на топа на устата. — Смятам, че в действителност нещата стоят по съвсем различен начин.
— Правилно — изрече магьосникът с усмивка. — Когато ти предлагат две възможности, винаги избирай третата. Предполагам, имаш предвид, че когато призоваваш пламъци, всъщност просто концентрираш присъщата на огъня природа на избраното място и така го караш да се появи?
— Именно — отвърна Каджар с облекчение и добави: — Поне така си обяснявам нещата аз.
— Много добре — похвали го Медив и обърса брадата си със салфетката. — Умът ти е остър и явно осъзнаваш принципите, на които е основан този свят. Да видим как ще се справиш с библиотеката. Мороуз ще ти покаже пътя.
Оказа се, че библиотеката заема цели две нива и е разположена високо в кулата, няколко етажа под обсерваторията. На това място стълбището минаваше плътно покрай външните стени, оставяйки обширно свободно пространство в центъра. Тесните прозорци на помещенията бяха препречени с дебели решетки, които не пропускаха и бездруго оскъдната светлина. Върху огромните дъбови маси покрити с прах кристални глобуси мъждукаха със синьо-сива светлина.
Библиотеката приличаше на местност, опустошена от смерч. Навсякъде бяха пръснати разтворени свитъци и книги, подът беше покрит с дебел пласт хартия подобно на почвата в гората, обсипана с окапали листа. По-древните томове, все още привързани към рафтовете си с вериги, бяха изпопадали и висяха като умиращи затворници в някакъв умопомрачителен зандан.
Каджар огледа пораженията и въздъхна дълбоко:
— Никак не е зле като за начало.
— Мога да приготвя багажа ти до час — обади се Мороуз от вратата. Очевидно прислужникът не желаеше да влиза по-навътре.
Младежът се наведе и вдигна избран напосоки къс пергамент. Върху него беше изписано послание, в което от Кирин Тор настояваха Медив да отговори на последното им официално писмо. Гърбът на листа беше белязан от огромно тъмночервено петно, което Каджар първоначално взе за кръв, но после се досети, че е просто стопеният восък от печата.
— Не — рече той, изваждайки торбичката си с принадлежности за писане. — Просто не очаквах чак такова предизвикателство.
— И това съм го чувал — изсумтя Мороуз.
Каджар се обърна към него, за да разбере нещо повече за странния му коментар, но откри, че прислужникът е изчезнал.
Младият помощник въздъхна отново и се зае да си проправя път през хаоса. Библиотеката изглеждаше така, сякаш някой бе водил сражение в нея. Кориците на някои от книгите бяха пречупени, а други направо бяха откъснати. Изобщо не можеше да става дума за каквито и да било сигнатури. Пергаментите, разхвърляни по масите, бяха покрити с многогодишен слой от прах и паяжини. Тук-там бяха хванали мухъл. Свитъците с кореспонденция бяха разпръснати навсякъде. Някои от писмата бяха отворени, но други очевидно бяха останали непрочетени и завинаги забравени под восъчните си печати.
— Явно магът не се нуждае от помощник — измърмори Каджар, — а от детегледачка.
За всеки случай погледна към вратата, за да се увери, че кастеланът не го е чул, после се зае да си разчиства местенце в края на една от масите. Придърпа стол и седна, ала паянтовата мебел се заклати опасно под него. Младежът скочи бързо и след кратък оглед установи, че единият крак е по-къс. За да компенсира това, някой бе подпъхнал отдолу дебел том с метална подвързия. Корицата му бе богато орнаментирана, а страниците бяха поръбени със сребро.