— Като говорим за библиотеки — рече той една сутрин, — с какво се занимава Кориган напоследък?
Друг ден попита:
— Какво мислят хората в Лордерон за елфите? Някой от тях виждал ли е истински елф през последните сто години?
На следващата сутрин, ни в клин, ни в ръкав, магьосникът изтърси:
— Разказват ли се легенди за бикоглав човек из коридорите на Виолетовата цитадела?
Един ден, около седмица след пристигането на Каджар, Медив не се появи на закуска.
— Замина — отвърна Мороуз, когато младежът се поинтересува къде е господарят.
— Къде?
Старият кастелан сви рамене и помощникът почти успя да чуе как костите му изтракаха.
— Не ми каза.
— По каква работа? — продължи да настоява младежът.
— Не ми каза.
— Кога ще се върне?
— Не ми каза.
— И ме е оставил съвсем сам в кулата? — Каджар не можеше да повярва. — С всичките тези магически текстове, без да ме наглежда никой?
— Мога да ти хвърлям по едно око от време на време — предложи услугите си Мороуз. — Стига да искаш.
Младежът поклати глава.
— Мороуз?
— Да, млади господине?
— Тези видения…
— Наочници? — предложи прислужникът.
Каджар поклати глава отново.
— Бъдещето ли показват или миналото?
— И двете, доколкото съм забелязвал, но обикновено избягвам да го правя — отвърна Мороуз.
— А онези, от бъдещето, случват ли се в действителност?
Икономът въздъхна скръбно.
— Доколкото мога да съдя от собствения си опит, да. В едно от виденията си готвачката бе видяла как изпускам кристален глобус, затова ги беше изпокрила всичките. Изминаха месеци и накрая господарят пожела да му занеса един от тях. Тя го извади от скривалището и само миг по-късно аз го изпуснах на каменния под и той се пръсна на хиляди парчета. — Мороуз въздъхна отново. — На следващия ден готвачката си направи онези ужасни розови лещи. Ще желаете ли нещо друго, млади господине?
Каджар се върна в библиотеката и огледа струпаните на камари книги. Беше напреднал в тяхното подреждане дотолкова, доколкото смееше. Не можеше да продължи без по-нататъшни указания. Неочакваното заминаване на Медив го поставяше в затруднено положение.
От едната страна на помещението бяха томовете (и останки от такива), които щурецът бе определил като „безопасни“. Другата половина беше пълна с книги, заредени с някакъв вид капан. Върху големите маси бяха наредени всички откъснати страници и кореспонденцията на магьосника, също сортирани на две купчини. Рафтовете бяха съвсем празни, а веригите висяха хлабаво, лишени от дългогодишните си затворници.
Разбира се, можеше да се заеме и с подреждането на единичните документи, но му се искаше първо да приключи с книгите, за да ги върне по местата им. Уви, повечето от тях не бяха озаглавени или пък кориците им бяха в толкова ужасно състояние, че изобщо не можеха да бъдат разчетени. Единственият начин, по който можеше да установи какво се крие вътре, бе да ги прочете. Ала това би задействало капаните, скрити в някои от тях.
Каджар погледна към следите от огън по пода и поклати глава.
Изведнъж се сети за една от своите находки. Започна да рови сред купчините на пода, докато не откри книгата, която търсеше. За щастие тя се намираше сред безопасните томове. Върху металните й корици бе нарисуван ключ. Беше пристегната с дебела стоманена лента, която я държеше здраво затворена.
Досега Каджар не беше открил подходящ ключ за нея. Всъщност не бе открил никакви ключове, макар това да не го изненадваше особено, имайки предвид в какво състояние се намираше библиотеката. Сега реши да опита по друг начин.
Извади връзката шперцове от торбичката си с принадлежности, ала никой от тях не беше по мярка за огромната ключалка. Най-накрая, ползвайки върха на ножа си, Каджар успя да провре една от тънките метални пластини под езичето и след миг от ключалката се разнесе удовлетворително изщракване.
Младежът погледна за всеки случай щуреца, който държеше до себе си върху масата. Насекомото мълчеше.
Изгарящ от нетърпение, младият магьосник отгърна тежката корица и бе възнаграден с възкиселия мирис на мухлясала хартия.