— За Капанитии и Ключалкитии — прочете той на висок глас, произнасяйки с мъка архаичните думи. — Бидейки Трактатъ за природността на обезопасителните способии.
Придърпа стола (вече доста по-нисък, след като беше изрязал с трион трите по-дълги крака) и започна да чете.
Медив отсъства само три седмици, но това време се оказа достатъчно, за да може младежът да обяви библиотеката за своя територия. Всяка сутрин закусваше набързо, разказваше на Мороуз за свършената работа (към която кастеланът не проявяваше никакво любопитство) и отново се заравяше сред книгите. Често пропускаше вечерята и оставаше да работи до късно под мъждивата светлина на пламтящите глобуси.
Постепенно започна да свиква със странностите на кулата. Често му се случваше да види нещо с крайчеца на окото си, ала образът се изпаряваше в мига, когато погледнеше към него. Всеки път му се струваше, че това е все същата призрачна фигура, загърната в одрипавяла пелерина, която бе зърнал в деня на пристигането си.
Понякога го лъхваше внезапен студ, като от промяна в налягането, сякаш някъде наблизо бяха отворили таен проход. Друг път се случваше цялата кула да зашуми, сякаш древните камъни искаха да разкажат своите спомени от хилядолетната история, на която бяха станали свидетели.
Лека-полека Каджар успя да преодолее капаните, пазещи по-ценните томове, и да се добере до тяхното съдържание. Първоначалните му усилия започнаха да се отплащат и съвсем скоро младежът се превърна в експерт по заобикалянето на предпазни механизми и защитни заклинания, точно както навремето се беше научил да се справя със заключените врати и скритите тайни на Виолетовата цитадела.
В повечето случаи номерът бе да убедиш заключващото устройство (механично или магическо), че ключалката не е била докосвана, а битката можеше да се счита за наполовина спечелена, щом успееше да установи на какъв принцип работи капанът — дали използва натегната пружина, противотежест или пък реагира на светлина или излагане на въздух.
Разбира се, имаше и такива книги, които си оставаха загадка въпреки острия връх на ножа му и нестандартните методи, които използваше. Тези томове отиваха по най-високите рафтове на горния етаж от библиотеката, но Каджар бе твърдо решен да открие какво се крие в тях — със собствени сили или с помощта на Медив.
Силно се съмняваше, че второто би било някакво решение, тъй като отдавна бе започнал да се пита дали магьосникът не използва библиотеката си главно като склад за досадната кореспонденция и унаследените текстове, които притежаваше. Повечето магьосници от Кирин Тор поддържаха поне привиден ред в колекциите си, като най-интересните книги неизменно оставаха скрити от любопитните очи на някое тайно място. Медив обаче беше събрал всичко на едно място, сякаш изобщо не се нуждаеше от него.
А може би това беше някакво изпитание? Нещо като тест за кандидат-чираци?
Най-сетне всички книги бяха подредени по лавиците, като най-ценните (а също и онези, в които не бе успял да надникне) бяха закрепени с вериги към по-горните рафтове, докато трактатите по история и военно дело, алманасите, дневниците и всички останали безобидни текстове бяха подредени отдолу, сортирани по тематика. Там бяха и свитъците, като съдържанието им варираше от стокови разписки и списъци за покупки до преписи на епични поеми. Последните бяха особено интересни, понеже в някои от тях името на Магна5 Игуен, предполагаемата майка на Медив, се споменаваше твърде често.
„Ако наистина е живяла повече от осемстотин години, сигурно е била невъобразимо могъща магьосница“ — помисли си Каджар. Може би щеше да открие повече сведения за нея в недостъпните книги на горния етаж, ала до този момент те бяха издържали успешно всеки магически или физически подход, който бе успял да измисли, а щурецът буквално крещеше от ужас всеки път, когато предприемеше поредния опит.
Въпреки огромния напредък все още не можеше да се каже, че младежът е останал без работа, защото трябваше да се пребори и с огромното количество хвърчащи листове, както и да възстанови онези от книгите, които бяха почти унищожени от неумолимото влияние на времето. Освен това трябваше да сортира кореспонденцията на мага. Това се очертаваше като поредния проблем, защото голяма част от написаното използваше някакъв вид таен шифър.
Печатите на писмата бяха учудващо разнообразни — повечето от тях произхождаха от познати места, като Азерот, Каз Модан и Лордерон, например, но имаше и послания от страни, които просто не фигурираха в атласа. Като правило, последните винаги бяха шифровани.
5
Magna (лат.) — велика; в случая думата е използвана като нарицателно, по подобие на Александър Велики. — Б.р.