Естествено, Каджар познаваше съществуващите системи за тайнопис (като разместване на буквите или използване на специфичен жаргон), но това не му помагаше особено при разчитането на тези текстове. Може би подателите им бяха измислили някакъв нов, неизвестен досега метод.
Като резултат, младежът се оказа затънал до шия в работата по дешифрирането на различните кодове, елфически и джуджешки наречия. Бързо изнамери съответните учебници и ръководства и посвети дните си на това ново предизвикателство.
Една вечер Медив се завърна внезапно в кулата си.
Каджар долови присъствието му веднага. Усещането навяваше асоциация за черен буреносен облак, надвиснал над хоризонта, вещаещ появата на страшен ураган. Младежът се обърна. Широките плещи на неговия учител изпълваха рамката на вратата, а полите на мантията му се развяваха зад него.
— Сър, аз… — започна помощникът с усмивка и понечи да стане от стола. После осъзна, че излъчващите зелена светлина очи на Медив гледат гневно и подивяло.
— Крадец! Нарушител!
Магьосникът обвинително заби пръст в Каджар и започна да чертае символи и да реди думи, които очевидно не бяха създадени за човешки език.
Младежът несъзнателно вдигна ръка пред себе си и изписа във въздуха руната за защита, но със същия ефект можеше да покаже и среден пръст на страховития си противник и могъщото му заклинание. Внезапно го връхлетя вълна от сгъстен въздух. Учебниците и бележките край него се разлетяха като горска шума под напора на вятъра и се посипаха по пода на стаята.
Сякаш гигантска ръка зашлеви Каджар и го запрати с все сила към библиотечните лавици. През главата му мина нелепата мисъл, че целият труд, който беше вложил в подредбата на книгите, щеше да отиде по дяволите.
Яките дъбови шкафове устояха, ала ребрата на младежа изпращяха от внезапния удар. Магьосникът се приближи към него, без да отслабва натиска си нито за миг.
— Кой си ти? — прогърмя гласът му. — Какво търсиш тук?
Послушникът проговори с мъка:
— Каджар. Помощник. Почиствам библиотеката. По ваша заповед. — Запита се дали това не бе причината, поради която Мороуз говореше толкова лаконично.
При тези думи Медив примигна и разтърси глава като човек, който току-що се събужда от сън. Съвсем леко помръдна китката си и силата, която притискаше Каджар, изчезна незабавно. Момчето рухна на колене и започна да диша като риба на сухо.
Магьосникът прекоси делящото ги пространство и му помогна да се изправи на крака.
— Съжалявам — започна. — Бях забравил, че си тук. Предположих, че е влязъл крадец.
— Нима сте виждали крадец, който първо подрежда заварения хаос, преди да реши какво да отмъкне? — полюбопитства Каджар. Болката в ребрата му бе започнала да отшумява.
— Хм… — Медив огледа разчистеното помещение и кимна одобрително. — Досега никой не беше постигал такъв удивителен напредък, струва ми се.
— Подредил съм всичко по тематика — обясни младежът, продължавайки да диша тежко. — Историческите проучвания са вдясно. Вляво са естествените науки. Легендите и преданията са в центъра, заедно с речниците и алманасите. Теоретичните проучвания, посветени на алхимията и магьосничеството, са на горния етаж заедно с онези от книгите, които са отвъд моите възможности. Последните ще трябва да прегледате сам.
— Да, да… Отлична работа… Справил си се чудесно. — Медив се озърна още веднъж разсеяно, после се насочи към вратата. — А сега ме последвай!
Магьосникът спря на прага, обърна се и го подкани:
— Идваш ли?
Каджар се почувства така, сякаш го бяха поразили с още едно заклинание.
— Да, идвам? Но къде?
— На покрива — отсече Медив. — Побързай, времето е от решаващо значение!
За мъж на неговата възраст магьосникът се движеше учудващо бързо — взимаше стъпалата по две-три наведнъж.
— Какво има на покрива? — попита Каджар задъхано, когато най-сетне успя да го настигне.
— Превоз — отвърна Медив лаконично, после спря и сякаш се поколеба за миг. Внезапно раменете му се приведоха, а огънят в очите му угасна. — Трябва да ти се извиня за случилото се преди малко.
— Сър? — не успя да схване младежът, стъписан от внезапната промяна в поведението на своя учител.
— Паметта ми не е онова, което беше, млади доверенико. Трябваше да си спомня за теб, а не да ти се нахвърлям…