Чудейки се какво прави неговият учител, младежът хвърли поглед надолу. В блатистата местност под тях забеляза някакъв военен лагер. Когато прелетяха над него, до ушите на Каджар долетяха виковете на бойците, разбудени от плясъка на огромните крила на грифоните. Прозвучаха рогове и се чу трясъкът на припряно грабнати оръжия.
Медив дръпна юздите и направи широк завой. Помощникът му го следваше плътно. Отново прелетяха над стана, вече осветен от пламъците на факли. Каджар си даде сметка, че под тях лагерува значителна по размера си армия. Палатката на командира беше голяма и богато орнаментирана; на върха й се вееше флагът на Азерот.
„Съюзници“ — помисли си момъкът, припомняйки си предполагаемите връзки на Медив с крал Лейн и с първия рицар на кралството Лотар.
Очакваше магьосникът да се приземи, но вместо това учителят му пришпори грифона си безмилостно. Звярът се понесе на север, а на Каджар не му оставаше нищо друго, освен да го последва.
Отново полетяха над блатистата местност. Младежът забеляза широка тъмна лента, прекосяваща мочурището. Беше прекалено права, за да е река. Повече приличаше на коларски път, прокаран през тресавищата.
Теренът отпред започна да се издига, оформяйки малък остров. Върху него бе разположен още един бивак. И тук горяха огньове, ала те бяха пръснати безразборно из храсталаците. Когато се приближиха достатъчно, младият магьосник разбра, че всъщност това бяха десетки преобърнати и подпалени каруци. Товарът им бе разпилян наоколо, навсякъде лежаха човешки тела.
Медив прелетя над разрушения лагер, после направи рязък завой и се спусна ниско над земята. Каджар се наведе встрани, за да огледа по-добре местността. Струваше му се странно, че нападателите не бяха отнесли със себе си стоката от кервана. Откога бандитите бяха престанали да се интересуват от своята плячка?
Отговорът на този въпрос дойде съвсем скоро. Чу се вик и към тях полетя рояк стрели.
Грифонът на Медив издаде остър писък. Магьосникът реагира мигновено, дръпна юздите и отклони създанието встрани.
Каджар се опита да направи същата маневра, ала новопридобитите му ездачески умения го подведоха. За разлика от своя наставник той бе възседнал животното си много по-напред и това му попречи да опъне поводите достатъчно силно.
Грифонът му се наклони, но не успя да избегне всички стрели. Едно от назъбените остриета прониза десния му хълбок. Звярът изкрещя, сгърчи се и запляска неистово с крила, мъчейки се да набере височина.
Сварен неподготвен, Каджар изтърва юздите. Усетил липсата на контрол, грифонът започна да се извива, за да се освободи от своя товар.
Младият магьосник се уплаши не на шега. Опита да обуздае създанието с колене, обаче усети как краката му се хлъзгат по окървавените хълбоци, на звяра. Посегна панически към поводите, но каишите шибнаха пръстите му болезнено и изчезнаха в нощта заедно с животното.
А Каджар полетя надолу.
Четири
Битка и последици
Каджар тупна шумно върху земята. Въздухът изхвръкна от дробовете му със свистене.
В продължение на цяла минута остана да лежи неподвижно, замаян от шока. Най-накрая събра достатъчно сили и се надигна. Проведе бърза инспекция и установи с облекчение, че всичките му крайници са цели. Макар да се чувстваше като стъпкан от стадо хипопотами, изглежда се беше отървал само с натъртвания и охлузвания.
Изправи се на крака с пъшкане и огледа мястото, където бе завършило краткото му падане. Беше се приземил върху ниска песъчлива дюна от едната страна на островчето, откъдето се откриваше добра видимост към опожарения керван.
Повечето каруци бяха почти напълно изгорели. Навсякъде се търкаляха пробити бъчви, строшени сандъци и разпилени припаси. Труповете, който се валяха наоколо, бяха облечени с леки брони; тук-там проблясваше шлем или меч.
Нещо се размърда сред развалините и Каджар побърза да се наведе. Чуха се лаещи гласове, говорещи на непознат език — едновременно гърлен и някак скверен. Започна да различава малки групи прегърбени фигури, които се приближаваха към дюната от няколко страни.
Изглежда го бяха видели да пада и сега го търсеха. Започна да отстъпва, надявайки се, че тъмнината ще го скрие от очите на преследвачите.
Скоро разбра, че това е невъзможно. Зад гърба му изпука суха съчка, после се чу шум от заплетена в храстите ризница. Каджар се обърна с лице към новата заплаха…
И се изправи пред чудовище, сякаш излязло от неотдавнашното му видение.