— Каджар, това е лорд Андуин Лотар — представи го Медив. — Лотар, това е моят чирак, Каджар от Кирин Тор.
Името направи голямо впечатление на младежа. Лорд Андуин Лотар, първи рицар на Азерот, другар на крал Лейн и Медив още от младежките им години. Оръжието на гърба му навярно беше Великият кралски меч, призован да защитава земите на кралството и…
Изведнъж Каджар хлъцна от удивление. Едва сега до съзнанието му бе достигнал фактът, че Медив го беше нарекъл свой чирак.
Лотар го погледна с дружелюбна усмивка и отново се обърна към своя стар приятел:
— Значи най-после си намери чирак, а? Нищо че се наложи да го докараш чак от Виолетовата цитадела.
— Търсенето си заслужаваше — отвърна магът.
— А ако можеш да вбесиш останалите магьосници, още по-добре, нали? О, не ме гледай така, знаем си номерата от години. Какво успя да направи този момък, че да те впечатли толкова?
— А, нищо съществено… — отговори Медив небрежно. — Подреди библиотеката ми. Укроти грифон от първия път. Изправи се с голи ръце срещу тези орки, в това число и срещу магьосника им.
Лотар подсвирна тихо.
— Подредил е твоята библиотека? Това вече си струва да се види! — Усмивката проблесна под посивелите му мустаци.
— Сър Лотар — най-накрая Каджар се престраши да заговори, — в Даларан се разказват легенди за вашите умения! Радвам се, че днес сте тук.
— Почивай, момко, вече направи достатъчно — рече рицарят, поставяйки ръката си върху рамото му. — Ние ще се погрижим за тази паплач.
Каджар поклати глава:
— Няма да ги настигнете, милорд. Особено ако се придържате към пътя.
Шампионът на краля примигна, изненадан от тези думи.
— Страхувам се, че момчето е право — рече Медив. — Орките са навлезли в Черното блато. Изглежда го познават далеч по-добре от нас. Ето кое ги прави толкова ефикасни тук. Ние се придвижваме по пътищата, а те ни обхождат.
Лотар потърка врата си:
— Може би ще успеем да се сдобием с няколко грифона за разузнаване.
— Едва ли джуджетата ще са особено очаровани от тази идея — каза магьосникът, — но все пак пробвай да обсъдиш въпроса с тях. Прати някой да разговаря и с гномите. Доколкото си спомням, те разполагат с някакви летящи машинарии, които също могат да бъдат използвани.
Лотар кимна.
— Как разбра, че са тук?
— Залових един от техните съгледвачи близо до владенията си. Успях да измъкна от него информацията, че насам се придвижва голям отряд. Надявах се да дойдем навреме, за да ги спрем, преди да са направили някоя поразия… — Медив огледа пораженията наоколо с унило изражение. Пожарът бе започнал да стихва, а във въздуха се носеше отвратителната миризма на изгоряла плът. Над малкия остров висеше блед облак от пушек.
При тях дотича млад войник, малко по-възрастен от Каджар. Спасителите бяха намерили някакъв човек, оцелял след снощното нападение — твърде лошо пострадал, но все пак жив — и бяха проводили боеца, за да отведе Медив при тях.
Магьосникът се обърна към сър Лотар:
— Остани при моя млад чирак. Все още ми изглежда малко замаян. Не искам да пострада случайно.
С тези думи учителят на Каджар закрачи през обгорената и напоена с кръв земя. Червената му роба се развяваше след него като знаме.
Младежът се опита да стане и да го последва, ала ръката в тежка метална ръкавица още веднъж легна на рамото му и го застави да седне обратно. Каджар се подчини.
Лотар го огледа с усмивка.
— Значи старият глупак най-после си намери помощник?
— Вече съм чирак — поправи го Каджар и за пръв път изпита гордост. Усещането го накара да се оживи. — Досега е имал много помощници, или поне така съм чувал, но никой не е изкарал дълго.
— Хм… — не отрече Лотар. — Лично съм му препоръчвал някои от тях. Всички се върнаха с истории за обсебена от призраци кула и полудял, заядлив магьосник. Ти какво мислиш за него?
Каджар се подвоуми за секунда. През последните дванайсет часа Медив го беше нападнал, бе вкарал насила знание в главата му, беше го прекарал през цялата страна на гърба на грифон и за капак го бе оставил да се изправи сам срещу банда орки, като сякаш умишлено беше забавил спасителната си поява. От друга страна, току-що бе провъзгласил Каджар за свой ученик.
Момъкът се прокашля и рече:
— Мисля, че е много повече от онова, което очаквах.
Лотар се усмихна.
— Наистина е повече от онова, което очакват другите. Тази е една от добрите му страни. — Рицарят се замисли за миг: — Все пак отговорът ти беше по-скоро дипломатичен, отколкото искрен.