— Разкажи ми за това. За света, за орките и за небесата — нареди студено магьосникът. — Разкажи ми всичко!
Каджар му изложи подробно своето видение, като се опитваше да спомене всяка подробност, за която се сещаше. Медив го прекъсваше често. Как били облечени орките. Как изглеждала местността. Какво имало в небето и какво — на хоризонта. Какви знамена носели двете армии. Младежът имаше чувството, че подлагат ума му на дисекция.
Пропусна да спомене единствено за приликата, която бе открил между себе си и магьосника воин във видението. Направи го, понеже не смяташе, че има някакво съществено значение, пък и въпросите на Медив се въртяха главно около червеното небе и орките, а не около защитниците на укреплението. Колкото повече подробности описваше младежът, толкова по-спокоен ставаше магьосникът, но заредената с електричество буря в очите му продължаваше да наднича изпод навъсените му вежди. Каджар не искаше да го тревожи повече от необходимото.
— Любопитно — заяви Медив накрая, когато младежът привърши своя разказ. — Това е нещо ново. Наистина ново.
Магьосникът се облегна назад в стола и докосна леко устни със заострения накрайник на върха на своя показалец. В помещението се възцари тежка тишина.
— Сър… — започна Каджар.
— Медив — напомни му магът.
— Сър Медив — започна отново младежът, — откъде идват тези видения? Останки от миналото ли са, или показват бъдещето?
— И двете — рече учителят му. — И същевременно нито едно от тях. Я изтичай до кухнята и налей кана вино. Ясно е, че няма да свършим нищо повече за днес, но така поне ще ни остане време да ти дам някои разяснения.
Когато младежът се върна, Медив бе разпалил камината и се беше настанил в едно от големите кресла пред нея. Мълчаливо посочи два кристални бокала, оставени на полицата. Каджар ги напълни с червено вино и вдъхна от дълбокия сладък аромат, примесен с мириса на опушено кедрово дърво.
— Пиеш, нали? — сети се магьосникът.
— По малко — отвърна младежът. — По стар обичай храната във Виолетовата цитадела се сервира заедно с чаша вино.
— Едва ли щяхте да спазвате този обичай, ако просто се бяхте отървали от оловната облицовка на акведуктите си — изсумтя Медив. — Но да оставим настрана странните порядки в Даларан. Нали питаше за виденията?
— Да, сър. Мороуз каза… — Каджар се поколеба за момент, чудейки се дали неговите думи няма да навредят по някакъв начин на стария кастелан. — Мороуз каза, че и други хора са имали подобни видения. Всъщност рече, че това се случвало постоянно.
— Така е — съгласи се магьосникът и отпи голяма глътка вино. Премлясна и заяви: — Добро е, от късната реколта… Млади ми чирако, не бива да се изненадваш от факта, че кулата е място, където се завихрят подобни сили. Магьосниците често избират такива места за обиталища. В подобни пресечни точки вселената е изтъняла и се огъва лесно, понякога от само себе си. Тук условията ни позволяват да проникнем в други измерения, които съдържат светове, напълно различни от нашия.
— Значи съм видял именно това? — прекъсна го младежът нетърпеливо. — Друг свят?
Медив вдигна ръка, за да го накара да замълчи.
— Не съм казал такова нещо. Просто ти обяснявам, че има места, концентриращи значителна по-голяма магическа сила отколкото е обичайно. За нас те се превръщат в извори на още по-голямо могъщество. Едно от тези места е в планините Редридж. Много отдавна тук е имало гигантска експлозия. Именно тя е образувала долината и е отслабила реалността около нея.
— И поради това вие сте се заселили тук… — вметна Каджар.
Магьосникът кимна:
— Това е едната възможна теория, но аз предпочитам да вярвам, че мястото е било предопределено за мен още от самото начало.
— Но нали казахте, че експлозията е била много отдавна. Не е възможно да сте били тук по онова време…
— Да — съгласи се магьосникът, — така е, ако вярваш в причинно-следствените връзки. Какво ще стане обаче, ако ти кажа, че експлозията се е състояла именно защото е съществувала вероятност да се появя аз и мястото е трябвало да бъде подготвено за пристигането ми?
Каджар се смръщи.
— Нещата не се случват по този начин.
— Прав си, не и в нормалния свят. Но магията е изкуство да заобиколиш нормалното. Ето защо считам философските дебати в Кирин Тор за куп красиви фрази и безполезни умотворения. Вашите мъдреци се стремят да намерят рационално обяснение на света и да регламентират силите, които го задвижват. Нали се сещаш, звездите винаги се движат по един и същи път през небето, сезоните се редуват, а мъжете и жените живеят и умират. Ако това не се случи, значи имаме всички основания да смятаме, че е приложена магия. Такъв е първият закон на вселената. И ето вашите философи си въобразяват, че за всичко това има някакво разумно обяснение, просто трябва да заобиколят ъгъла и да намерят отговора.