— Но…
— Никакво но! — отсече Медив, после се изправи и остави празния бокал на полицата. — А сега, след като пи достатъчно, да видим как се отразява това на контрола ти върху магията. Накарай чашата ми да се издигне във въздуха.
Веждите на Каджар се свиха:
— Но алкохолът пречи…
— Именно — рече магьосникът. — Точно това е най-важният урок, който трябва да усвоиш тази вечер. Никога не можеш да бъдеш сигурен коя именно песъчинка ще запрати вселената в лицето ти. Можеш да стоиш трезвен до края на живота си и да се лишиш от всички негови радости, но ако решиш да му се наслаждаваш, трябва да бъдеш готов да платиш цената за това. А сега пробвай да издигнеш чашата във въздуха!
До този момент младежът не си беше давал сметка колко много е пил. Все пак се постара да прочисти съзнанието си, после вдигна тежкия кристален бокал от полицата.
Няколко секунди по-късно тичаше към кухнята, за да вземе метла и лопата.
Порядките в кулата позволяваха на Каджар да разполага с времето си след вечеря по какъвто желае начин. Докато магьосникът се занимаваше със своите мистериозни задачи, младежът можеше да упражнява наученото или да провежда свои собствени изследвания. Естествено, често се питаше какво ли прави Медив през това време, но скоро започна да подозира, че магьосникът посвещава по-голямата част от вечерите си на своята кореспонденция. Два пъти седмично в кулата се появяваше джудже, яздещо грифон, което носеше огромна пощенска чанта на гърба си. Винаги си тръгваше два пъти по-натоварено, отколкото бе пристигнало.
Магьосникът бе позволил на Каджар да се рови на воля из книгите в библиотеката и да извлича от тях каквито сведения сметне за нужно, включително и по въпросите, които вълнуваха бившите му учители от Виолетовата цитадела.
— Единственото ми условие — бе казал Медив с усмивка — е да ми показваш написаното, преди да им го изпратиш. — Явно Каджар се беше смутил, защото магьосникът бе добавил: — Не се страхувам, че би скрил нещо от мен, млади доверенико. Просто не искам да се получи така, че те да знаят нещо, което аз съм забравил.
Окуражен от тези думи, младежът се хвърли смело в морето от книги. За Гузба откри древна епическа поема, чиито строфи обрисуваха в детайли битката между Магна Игуен, майката на Медив, и някакъв безименен демон. За лейди Делт състави предълъг списък на всички налични книги, описващи историята на елфите. За да изпълни поръчката на Алонда, момъкът прерови огромно количество бестиарии7 (поне онези от тях, които успя да разчете), но така и не можа да докара бройката на видовете тролове до повече от четири.
Голяма част от времето си Каджар прекарваше и в занимания с шперцовете и заклинанията си за отваряне на ключалки. Продължаваше да се надява, че все някой ден ще успее да надвие тези от книгите, които бяха устояли на предишните му опити да ги отвори. За съжаление заключените в тях магии бяха твърде могъщи и понякога прекарваше цели вечери само за да разпознае вида на заклинанието, което ги охраняваше.
Най-сетне открит оставаше и въпросът с Пазителя. Любопитството на младия магьосник се беше разпалило след намеците на Медив и хитроумния разпит на сър Лотар.
Пазителят беше фантом не по-реален от изкривените видения, които преминаваха през кулата. Някои от елфическите томове, занимаващи се с историята на Азерот, споменаваха бегло за него. Описваха го като ключова фигура при някои ритуали, нещо като помощник, който винаги присъства, ала рядко бива разпознат. Каджар не успя да схване дали става въпрос за някаква длъжност или за едно-единствено митично същество.
Около Пазителя се навъртаха и други фантоми. Често се говореше за някакъв орден. В едно от полетата за бележки на някаква книги беше изписано името „Тирисфал“, след което думата бе изтрита толкова усърдно, че само умението и търпеливото изучаване под лупа помогнаха на Каджар да разчете едва забележимите следи от натиска на перото върху пергамента. Беше ли това името на определен Пазител, или на ордена, свързан с него, или пък на нещо съвсем различно? Може би в края на краищата наистина ставаше дума за един-единствен човек, вероятно някой свят рицар?
Същата нощ, когато откри загадъчната дума (а това бе четири дни след инцидента със счупения бокал), младежът бе споходен от ново видение.
Първо дойде мирисът — лек аромат на растителност, носещ се сред смрадта на загниващ пергамент, ухание, което постепенно изпълни помещението. Каджар почувства топлина, която не му се стори неприятна — беше като затоплено влажно одеяло. Внезапно стените потъмняха и се оцветиха в зелено, а по рафтовете плъзнаха дълги увивни растения. Книгите изчезнаха и на мястото им се появиха огромни листа. Между подредените свитъци израснаха огромни бледи хризантеми и алени орхидеи.
7
Бестиарий (лат.) — средновековно литературно произведение е алегоричен характер, в което се описват различни зверове. — Б.пр.