Мрачният проход пред младежа бе достатъчно висок, за да мине някой охранен слон. Отгоре беше надвиснал широк балкон, изграден от бял камък. От там човек лесно би могъл да държи под око най-високите части на околните хълмове, както и планините отвъд тях.
Каджар долови движение и вдигна поглед към балкона тъкмо навреме, за да види как някаква фигура, обвита в мантия, се скрива обратно в кулата. Дали не го наблюдаваха? Нямаше ли да го посрещнат, или очакваха от него да се настани сам в постройката?
— Ти ли си новият ученик? — произнесе тих, почти гробовен глас.
Каджар, все още вдигнал глава нагоре, едва не подскочи от уплаха. Обърна се и видя прегърбена, слаба фигура, която изплува от сенките на входа.
Съществото имаше почти човешки форми и за момент младежът се зачуди дали Медив не предизвиква изкуствени мутации в обитателите на гората, за да ги използва като свои слуги. Създанието пред него приличаше на невестулка без козина, а от двете страни на главата му се забелязваха странни черни правоъгълници.
Тъй като Каджар не бе отговорил на въпроса му, съществото невестулка излезе от сенките и го повтори:
— Ти ли си новият ученик? — Създанието произнасяше думите сами за себе си, сякаш поставяше всяка в отделна кутия. Отново пристъпи и този път се откри напълно — оказа се слаб, жилав старец с мека вълнена ливрея. Черните правоъгълници от двете страни на главата му приличаха на ушанка, но продължаваха напред и стърчаха редом със забележително дългия му нос.
Младежът осъзна, че се е втренчил в стареца.
— Каджар — представи се той и подаде на мъжа пред себе си своето препоръчително писмо. — От Даларан. Каджар от Даларан, кралство Лордерон. Изпраща ме Кирин Тор. От Виолетовата цитадела. Аз съм Каджар от Кирин Тор. От Виолетовата цитадела. Даларан. В Лордерон. — Осъзна, че е започнал да се повтаря, едва когато старецът най-сетне даде признак, че го е разбрал.
— Разбира се. Ти си Каджар. От Кирин Тор. От Виолетовата цитадела. От Даларан. В Лордерон. — Слугата взе писмото небрежно и го пъхна под жилетката си. След като по целия път дотук се беше грижил да не се случи нещо с безценния къс хартия, Каджар изведнъж почувства остра загуба. Писмото представляваше неговото бъдеще и младежът чувстваше силно безпокойство при мисълта, че би могло да изчезне:
— Съветът на Кирин Тор ме изпрати, за да стана помощник на Медив. Лорд Медив. Магьосникът Медив. Медив от Каразан. — Още веднъж осъзна, че бърбори несвързано.
— Сигурен съм, че са те изпратили — отвърна слугата, след което отново бръкна в жилетката си и извади оттам два черни правоъгълника, скрепени с тънка метална лента. — Наочници?
Каджар примигна.
— Не. Искам да кажа, не, благодаря.
— Мороуз3 — каза слугата.
Мислейки, че му предлагат още нещо, младежът отново поклати глава.
— Аз съм Мороуз — рече мъжът в ливреята. — Управител на Кулата. Кастелан на Медив. Наочници? — Отново му предложи правоъгълниците, същите като тези, които носеше.
— Не, благодаря… Мороуз — отвърна Каджар, чието любопитство се бе пробудило.
Слугата се обърна, давайки на младежа едва доловим знак да го последва.
Послушникът от Кирин Тор пое след него, изненадан, че се налага да крачи доста бързо, за да не изостава от стареца. Въпреки привидно крехкия си вид, икономът се движеше енергично.
— Има ли някой друг освен теб? — реши да попита Каджар, когато започнаха да изкачват извито и широко стълбище. Камъкът бе вдлъбнат в центъра, там, където бе стъпвало неизброимото множество от прислужници и посетители на замъка.
— А?
— Сам ли си? — повтори младежът, като се чудеше как трябва да се изразява, за да го разбира Мороуз. — Сам ли живееш тук?
— И магът е тук — изхриптя икономът. Гласът му звучеше също толкова глухо и фатално, колкото буците пръст, падащи върху капака на ковчег.
— Да, разбира се — съгласи се Каджар.
— Едва ли щеше да има някакъв смисъл да идваш, ако живеех сам, нали? — продължи слугата.
Младежът се зачуди дали гласът на стареца не звучи по този начин просто защото го използва твърде рядко.
— Естествено — отвърна. — А някой друг?
— Нали знаеш как е. И така работата не е малко. Не че някой се е интересувал от мнението ми.
— Значи само ти и магьосникът? — рече Каджар. Дали бяха наели (или пък създали) иконома заради присъщата му необщителност?