— И готвачката — отвърна Мороуз, — но тя не говори много. Благодаря ти, че попита все пак.
Младежът повдигна леко вежди. Надяваше се, че наочниците са попречили на иконома да види реакцията му.
Скоро достигнаха площадка, която водеше към осветен от факли коридор. Мороуз я прекоси и продължи нагоре по следващите стълби. Каджар се помая за миг, изучавайки факлите. Доближи ръка на няколко сантиметра от пламъка, ала не почувства никаква топлина. Вероятно студеният пламък бе нещо обикновено в тази кула. В Даларан използваха фосфоресциращи кристали, които даваха равномерен блясък, ала повечето хора предпочитаха да си светят с факли, натопени в смола или алкохол. Но тук пламъците просто бяха застинали.
Мороуз, който почти бе стигнал горния етаж, се обърна бавно и се покашля. Каджар го последва забързано. Очевидно правоъгълниците не ограничаваха зрението на стария иконом чак толкова много.
— За какво са ти тези наочници? — попита бъдещият ученик на Медив.
— А? — отвърна Мороуз.
Младежът докосна главата си от едната страна:
— Наочниците. Защо?
Слугата изкриви лицето си в нещо, което можеше да се приеме и за усмивка:
— Магията е силна тук. Виждаш разни… неща… наоколо. Затова трябва да внимаваш. Аз внимавам. Преди теб имаше други, които не внимаваха. И вече ги няма.
Каджар си помисли за привидението, което бе видял на балкона, и кимна.
— Готвачката си е направила лещи от розов кварц — добави Мороуз. — Кълне се, че й помагат. — Помълча и добави: — Тя не е много умна, имай го предвид.
Каджар се надяваше, че икономът ще стане по-разговорлив, ако му се дават достатъчно поводи да упражнява умението си за общуване, затова се поинтересува:
— Отдавна ли живееш тук?
— А? — отново не разбра Мороуз.
— Отдавна ли служиш на Медив? — попита послушникът, като се надяваше, че не проявява прекалена раздразнителност.
— Аха — отвърна управителят. — Достатъчно дълго. Прекалено дълго. Години. С времето тук е така. — Гласът на стареца заглъхна и двамата продължиха да се изкачват мълчаливо.
— Какво знаеш за него? — направи още един опит Каджар. — Имам предвид за магьосника?
— Въпросът е — рече Мороуз, като отвори още една врата, зад която се откри поредното стълбище — какво знаеш ти за него?
Проучванията на Каджар по въпроса бяха изненадващо безрезултатни. Въпреки възможността да ползва Голямата библиотека на Виолетовата цитадела, както и до голяма степен нелегалният му достъп до няколко частни сбирки и тайни колекции, явно информацията за великия и могъщ Медив беше съвсем оскъдна. Това бе много странно, имайки предвид, че всеки правоспособен магьосник в Даларан вероятно изпитваше страхопочитание към него и желаеше да се добере до услугите му, независимо дали ставаше дума за сведения, помощ или друго благодеяние.
Според всички източници Медив бе млад мъж, едва надхвърлил четирийсетте. Изглежда, беше прекарал много от това време в успешни маневри, изхитрявайки се да избегне откритите стълкновения и фаталните сблъсъци със заобикалящата го природа. Каджар бе изненадан. Повечето предания за отцепниците ги описваха като изключително самовлюбени и претенциозни същества, намесващи се в неща, които никой не биваше да вижда или да докосва. Обикновено, след като си бяха играли със сили извън тяхната компетентност, повечето от тях бяха мъртви, осакатени или прокълнати. Много от разказите за такива магьосници, предпочели да не свързват живота си с Даларан, приключваха по подобен начин — необуздани, далеч от всякакъв контрол и недостатъчно обучени, нещастниците винаги свършваха зле и понякога отнасяха в забвение по-голямата част от обкръжаващата ги местност.
Фактът, че Медив не бе успял да срути някой замък върху главата си или да разпръсне своите атоми в някое отвъдно измерение, или пък да призове дракон, без да знае как да го контролира, показваше, че има задръжки или притежава големи способности. От суетнята около собственото му заминаване Каджар с голяма сигурност можеше да заложи на второто.
И все пак въпреки всичките си проучвания, така и не беше успял да си отговори на въпроса „защо“. Нищо не подсказваше за някакво голямо откритие, направено от Медив, нито дори за разтърсващо постижение, което би могло да обясни очевидното страхопочитание, което членовете на Кирин Тор изпитваха към независимия магьосник. Нямаше големи воини, велики завоевания или известни сражения, спечелени от него. Бардовете го обрисуваха повърхностно, а когато станеше дума за постиженията му, инак упоритите и прилежни в своите занимания официални говорители само поклащаха глави отрицателно.