Нилъс Ерън поклати глава:
— Но аз… Но ти… — Магьосникът замълча, а когато заговори отново, в гласа му се долавяха стоманени нотки: — Сбогом, Магна Игуен.
— Сбогом, Нилъс Ерън. За мен беше… удоволствие.
С тези думи великата Пазителка се обърна и напусна стаята.
Нилъс Ерън, главен придворен магьосник на Азерот, конспиратор от Ордена на Тирисфал и баща на следващия Пазител Медив, седна край идеално подредената маса. Взе машинално една от златните вилици, повъртя я в ръце, въздъхна дълбоко и я пусна да падне на пода.
Видението избледня още преди да се чуе иззвъняването на метала върху мрамора, ала вместо него Каджар долови друг шум точно зад гърба си. Изскърцаха ботуши, тихо прошумоля пелерина… Някой го наблюдаваше!
Младежът се извъртя мигновено, но успя да види единствено гърба на онзи, който го бе шпионирал. И все пак го позна. Пратеникът! Не стига, че го отпращаха всеки път, когато Медив разговаряше с този човек — ето че сега натрапникът беше започнал да си завира носа и в личните му дела!
Каджар се втурна към изхода, но когато стигна до вратата, непознатият бе изчезнал. Чуваше се само шумът от стъпките му по посока на стаите за гости.
Младежът го последва тичешком. Надяваше се стръмното стълбище да принуди пратеника да се движи от външната страна, където стъпалата бяха по-широки и по-сигурни. От своя страна, чиракът бе минавал оттук толкова често, че сега прескачаше уверено по две-три стъпала наведнъж, придържайки се към вътрешната стена.
Когато наближи етажа за гости, вече можеше да види сянката на натрапника — спускаше се бързо, устремен към вратата на своята стая, и беше на път да се изплъзне. С един-единствен скок Каджар преодоля последните четири стъпала, хвана пратеника за ръката и го завъртя към себе си.
— Сигурен съм, че учителят ще иска да научи как… — започна той, ала занемя, когато качулката на пелерината се плъзна назад, откривайки лицето отдолу.
Пратеникът бе с черни панталони, черна копринена блуза и високи ботуши за езда. Имаше набита мускулеста фигура и зелена кожа, а качулката бе разкрила масивна зъбата челюст. От абаносовочерната коса стърчаха дълги зелени уши…
— Орк! — изкрещя Каджар. Оттам нататък реакцията му бе напълно автоматична. Вдигна ръка и промълви няколко думи, за да призове мистична мълния към врага си.
Така и не успя да довърши. Още докато си отваряше устата, пратеникът се извъртя и кракът му отхвърли ръката на младежа като камшик, а следващият ритник се стовари през лицето му и го накара да залитне.
Усети вкуса на кръв — вероятно си беше прехапал устната. Отново направи опит да атакува със заклинание и отново не сполучи. Непознатият бе много по-бърз от бронираните воини, с които се беше сблъскал в тресавището.
В следващия миг пратеникът заби тежкия си юмрук в корема му. Младият заклинател изръмжа, принуден да изостави магията за сметка на директната атака. Сграбчи врага за ръката и успя да го извади от равновесие. За момент по нефритенозеленото лице се изписа изненада, но после воинът стъпи здраво на крака, измъкна се от хватката и придърпа Каджар към себе си. Странно, ала вместо очакваната воня на леш младежът усети лек аромат на екзотични подправки. Не му остана много време да размишлява над това откритие, защото противникът изви ръката му и го преметна, използвайки собствената му инерция.
Каджар се затъркаля по коридора, после се плъзна по каменния под, и най-сетне спря в нечии крака.
Вдигна очи и срещна леко разтревожения поглед на кастелана.
— Мороуз! — извика. — Веднага извикай учителя! В кулата има орк!
Икономът не помръдна. Вместо това се втренчи в непознатия и попита:
— Добре ли сте, пратеник?
Натрапникът се усмихна със зеленикавите си устни и се уви отново в пелерината.
— Благодаря, чувствам се прекрасно. Тъкмо имах нужда да се поразкърша малко.
— Мороуз! — кресна Каджар. — Това е…
— Пратеникът. Гост на магьосника — поясни икономът. — Търсех те. Иска да се качиш.
Младежът се изправи на крака и хвърли предизвикателен поглед на непознатия:
— Не забравяй да му разкажеш как си пъхаш носа, където не му е работа!
— Иска да види теб, чирако — поправи го Мороуз.
— В кулата има орк! — почти извика Каджар.
— Всъщност полуорк — поясни Медив разсеяно, докато човъркаше нещо, приведен над работната си маса. — Сигурно произхожда от някое място, където хората и орките живеят заедно. Подай ми онзи прибор, ако обичаш.