Ала все трябваше да има някаква причина — Каджар бе напълно сигурен. Нещо, което караше маговете да изпитват смесица от страх, респект и завист. Съветът рядко поддържаше онези от занаята, които пропускаха да заявят верността си към Виолетовата цитадела, но дори те се прекланяха пред него. Защо?
Младежът разполагаше със съвсем малко — откъслечни сведения за произхода на магьосника (Гузба проявяваше специален интерес към майката на Медив), хроники, споменаващи името му или някое от неговите редки идвания в Даларан. Информацията беше предимно за посещенията му през последните пет години, като Медив се беше срещал единствено с по-старите магьосници, включително и с изчезналия Арексис.
В крайна сметка Каджар не знаеше почти нищо за този предполагаемо велик магьосник, а му предстоеше да работи за него. И доколкото смяташе познанието за своите броня и меч, вече започваше да се чувства ужасно неподготвен и незащитен за предстоящия сблъсък.
Но на глас изрече:
— Не много.
— Ъ? — отвърна Мороуз и се извърна леко към него.
— Казах, че не зная много — повтори Каджар малко по-високо, отколкото му се искаше. Гласът му отекна между голите стени на стълбището, което още веднъж бе започнало да се извива по пътя си нагоре. Чудеше се дали кулата е толкова висока, колкото изглежда. Краката започваха да го болят от изкачването.
— Разбира се, че не знаеш — съгласи се прислужникът. — Младите никога не знаят много. Предполагам, че в това се състои младостта, нали така?
— Имам предвид — отговори Каджар раздразнено и спря, за да си поеме дъх, — имам предвид, че не зная много за Медив. Това беше въпросът ти.
Слугата постави крак на следващото стъпало и за момент сякаш се замисли.
— А, да — рече най-накрая.
— Що за човек е той? — поинтересува се младежът.
— Човек като всеки друг, струва ми се. Има си своите добри и лоши страни. Настроенията си. Както всеки.
— И сигурно си обува ботушите един след друг — въздъхна горчиво Каджар.
— Не. Левитира в тях — отвърна икономът. Послушникът го погледна изненадано и забеляза леката усмивка, изписана на лицето му.
Продължиха да се изкачват. Стълбището вече се извиваше под по-остър ъгъл и младежът предположи, че се намират близо до най-високата част на кулата.
Пътят им ги изведе право в неголяма кръгла стая, заобиколена от широк парапет. Както бе предположил, намираха се в най-високата точка на замъка, в нещо като голяма обсерватория. Стените и таванът бяха заети от кристални прозорци, през които надничаха звездите, обсипали нощното небе.
От самата обсерватория не се виждаше много, тъй като светлината от нетрепващите пламъци на факлите беше затулена, за да не пречи на астрономическите наблюдения.
В центъра на помещението имаше мангал, в който тлееха въглени. Покрай външните стени бяха наредени дълги извити маси, отрупани с различни чудновати устройства. Имаше сребърни инструменти за измерване на хоризонталата, няколко златни астролаба служеха като преспапиета за купчините изписани листове и разтворени книги, а върху една от масите бе захвърлен полуразглобен модел, изобразяващ движението на планетите през небесната сфера. Навсякъде бяха натрупани древни томове и пергаменти, виждаха се и още, наблъскани безразборно в кошове под масите. Върху едната стена беше окачена голяма карта, показваща южните земи на Азерот. Каджар потърси родния Лордерон върху нея, после плъзна поглед през Куел’Талас и Каз Модан, усамотените земи на елфите и джуджетата. Върху листа бе забодено неизброимо съзвездие от шарени карфици, чието предназначение бе известно единствено на Медив.
Каджар не се съмняваше, че мъжът в помещението не може да бъде друг освен самия магьосник. Беше човек на средна възраст с дълга коса, вързана на опашка — навярно гарвановочерна в младостта му, ала сега прошарена на слепоочията. В брадата му също се забелязваха бели косми. Младежът знаеше, че това се случва често при магьосниците, подложени на високоенергийни излъчвания от ползваните заклинания.
Дрехите на Медив бяха съвсем обикновени. Носеше проста роба, която не подхождаше на човек с неговото положение. Панталоните му бяха напъхани в прекалено широки ботуши. Късо наметало без никакви бродерии се спускаше от широките му рамене до кръста, а качулката висеше свободно върху гърба му.