— Но те се опитаха да ви убият! — продължи да настоява Каджар.
— Орките ли имаш предвид? Май някои от тях наистина имаха подобно желание… Но Гарона няма нищо общо с това. Тук е в качеството си на посланик на своя народ. Или поне на част от него.
„Гарона. Браво, чудовището си имало и заглавие“, помисли младежът язвително, после каза:
— Да, но те ни нападнаха! Освен това в едно от моите видения орките ни атакуваха със стотици хиляди! А докато си почивахте, през ръцете ми минаха десетки писма, в които се описваше безмерната им жестокост и склонност към насилие! И броят им се увеличава с всеки изминал ден! Това е дива и опасна раса!
— Напълно заслужена репутация… Доколкото разбирам, тя се е справила с теб съвсем лесно — подхвърли магьосникът небрежно и вдигна очи.
Каджар замръзна:
— Тя?
— Впрочем Гарона е жена. Доста млада при това.
Младежът посегна неволно с ръка, за да докосне разцепената си устна, после тръсна глава и продължи упорито:
— Дори това няма значение…
— А кое има значение?
— Тя е орк! И е опасна! А вие сте й позволили да се разхожда напълно свободно из кулата.
В гласа на Медив се прокраднаха стоманени нотки:
— Тя е полуорк. И не е по-опасна от теб, имайки предвид конкретната ситуация. Освен това, нека не забравяме, че е гост. Млади доверенико, очаквам от теб да се държиш възпитано с гостите ми, а не да се биеш с тях по коридорите на кулата.
Ала Каджар не се предаваше:
— Тя е пратеник, така ли?
— Да.
— Чий пратеник?
— На някои от клановете, обитаващи Черното блато — отвърна Медив. — Все още не съм сигурен на кои точно. Не сме разговаряли по този въпрос.
Младежът примигна от изненада:
— Допуснали сте я в кулата ни, без да знаете кой я изпраща?
Магьосникът остави работата си настрана и въздъхна уморено:
— Представи се за посланик на някои от оркските кланове, дошли напоследък. Ако искаме да разрешим проблема по начин, който не включва огън и меч, все някой трябва да се нагърби със задачата да започне преговори. Няма никакво значение дали ще ги водим тук, или на друго място. И между другото винаги съм смятал, че това е моята кула, а не нашата кула. Тук си като мой ученик, защото съм ти разрешил да останеш. И като мой ученик очаквам от теб да гледаш на нещата малко по-разкрепостено.
— И все пак кого представлява тя? Някого, никого или всички едновременно?
— За момента представлява себе си — отвърна Медив раздразнено. — Както ти е известно, не всички хора имат едни и същи идеали. Нищо не пречи подобен принцип да важи и за орките. Имайки предвид колко си любопитен, защо не се заемеш да научиш подробностите от самата нея? — Магьосникът поглади брадата си и продължи: — Чудя се и още нещо… Да не би да се съмняваш в мен? Нима мислиш, че не мога да се справя с някакъв си полуорк?
Внезапно младежът се засрами от своето непочтително поведение. Всичките му подозрения започнаха да му изглеждат съвсем безпочвени. Нима бе възможно магьосникът да действа против интересите на собствения си орден? Объркан, Каджар си припомни разказа на Лотар и мистериозната поява на Сарджерас над постелята на Медив. Струваше му се, че трябва да предупреди своя учител за нещо важно, но не беше наясно за какво.
— Понякога се притеснявам за вас — промълви чиракът след дълго мълчание.
— Аз пък се притеснявам за теб — отвърна магьосникът разсеяно. — Напоследък се събра цял куп неща, за които да се притеснявам…
Каджар реши да направи един последен опит:
— Сър, смятам, че тази Гарона е шпионин. Сигурен съм, че е тук, за да събере информация, която да бъде използвана срещу вас.
Медив се усмихна иронично:
— Ситуацията е доста странна, не мислиш ли? Крадецът вика „дръжте крадеца“… Млади доверенико, нима си забравил за списъка от задачи, които ти възложиха от Кирин Тор, преди да тръгнеш насам?
Ушите на Каджар горяха от срам, докато напускаше лабораторията.
Единадесет
Гарона
Младежът се завърна в своята (добре де, на Медив) библиотека и свари жената орк да преглежда бележките му. В душата му се надигна горчив гняв, ала той го потисна, сещайки се за нейните тежки юмруци и строгите забележки на магьосника. Все пак попита рязко:
— Какво си мислиш, че правиш?