— Несъмнено — излъга чиракът. — Стига да бях достатъчно безочлив, че да го безпокоя за подобни дреболии. Вместо това реших да питам теб. Кого представяш? Какви правомощия имаш? Защо си дошла?
Гарона затвори книгата (Каджар се усмихна, доволен от малката си победа) и попита:
— Всички хора ли са като теб?
— Щеше да е доста скучно, ако беше така.
— Друго имам предвид… Всички ли мислят еднакво?
— Разбира се, че не. Повечето хора имат собствено мнение по всеки един въпрос. Тъкмо това е причината в библиотеката да има толкова много книги.
— Значи можеш да допуснеш, че сред орките също има различни мнения? Ордата е съставена от много кланове, ръководени от различни вождове. Всеки орк принадлежи на някой клан и се подчинява само на собствените си водачи.
— Как се наричат тези кланове?
— Стормрийвър14, Блекрок15, Туайлайтс Хамър16, Блийдинг Холоу17 — изброи Гарона. — Това са някои от по-големите.
— Имената им звучат доста войнствено — отбеляза младежът.
— Земите на орките не са особено приятно място за живот. Оцеляват само най-силните и най-добре организираните.
Каджар се замисли за кървавочервеното небе от своето видение. Такава ли бе родната земя на орките? Пустош в някакво далечно измерение на вселената… Но как бяха стигнали дотук?
— А кой е твоят клан? — поинтересува се той.
Орката изсумтя като булдог:
— Няма такъв.
— Но нали каза, че всеки от вашите принадлежи към някой клан?
— Казах всеки орк — подчерта тя. Когато младежът повдигна вежди въпросително, тя протегна ръката си напред. — Виж това. Какво забелязваш?
— Ами… ръка.
— Човешка или оркска?
— Оркска, естествено — отвърна Каджар. Беше очевидно: зелена кожа, остри жълтеникави нокти, масивни кости… Никой човек не притежава подобни крайници.
— А един орк би казал, че е човешка. Прекалено нежна, за да бъде полезна. Твърде слаба, за да размахва брадва. Бледа, непотребна и грозна. — Гарона свали ръката си и го погледна изпод вежди. — Ти виждаш оркското в мен, а моите господари виждат човешкото. Аз съм мелез, никому непотребен изрод…
Младежът се изчерви, спомняйки си за своята собствена първоначална реакция. Изобщо не беше помислил, че е възможно тя да е гост на Медив. Просто бе нападнал.
— Сигурно ти е трудно. Без клан, без приятели и другари…
— Отдавна съм го преодоляла — отговори тя. — Дори го смятам за предимство. Позволява ми да снова между племената необезпокоявана. Понеже нямам собствен клан, останалите орки са склонни да вярват, че гледам на нещата безпристрастно. Тъкмо поради тази причина някои вождове ценят високо моите услуги. Считат ме за добър парламентьор и незаменим шпионин.
— И кой от вождовете представяш в момента?
Гарона се усмихна криво.
— Ами ако ти река, че с тази мисия ме натовари самият Хикапик Кървавата отплата? Тази информация стига ли ти?
— Вероятно — рече Каджар уклончиво.
— Едва ли — поклати глава полуорката. — Понеже току-що си измислих това име. Сигурна съм, че названието на племето, което ме прати тук, няма да ти говори абсолютно нищо. По същия начин имената Лейн и Лотар са напълно непознати за нашите вождове. Преди да говорим за мир, преди изобщо да седнем да преговаряме, трябва да научим повече за вас.
— Това ли е причината да дойдеш тук?
Гарона въздъхна дълбоко.
— Това е причината, поради която се моля на всички богове да ме оставиш да чета. Ще ми се най-сетне да схвана за какво ми говори магьосникът по време на нашите срещи.
Каджар се умълча, а пратеницата вдигна книгата и запрелиства страниците към мястото, докъдето беше стигнала.
— Не мислиш ли, че същото важи и за нас? — обади се младежът след кратък размисъл. Гарона хлопна книгата разгневено. — Искам да кажа, хората също трябва да научат нещичко за орките, вместо да се сражават с тях…
Жената се втренчи в него и за миг младежът се почуди дали няма да скочи през масата и да го нападне. Ала внезапно ушите й се изправиха и тя попита:
— Чакай малко… Какво става?
Каджар също долови промяната. Хладен повей премина през прашната зала, сякаш някъде в кулата бяха отворили прозорец.
Чу се звук от нокти, стържещи в камък…
И после чудовището пристъпи в библиотеката.