Състоеше се от огън и сенки, с тъмна кожа, през която прозираха пламъците, бушуващи в неговите вътрешности. Вълчето му лице беше обградено от извити абаносовочерни рога. Ходеше превито на две и се подпираше на дългите си, възлести ръце. Металическите му нокти стържеха нетърпимо по мраморния под.
— В името на предците, какво е това… — изсъска Гарона.
— Демон — отвърна Каджар задавено, отстъпвайки припряно от масата.
— Икономът каза, че в кулата имало призраци… Сигурно е един от тях.
Младежът понечи да отговори, че призраците избягват да скърцат с нокти по пода, ала само поклати глава. Моментът не бе подходящ за остроумия. Звярът беше застинал в рамката на вратата и душеше въздуха, обръщайки глава във всички посоки. Огнените му очи горяха зловещо.
— Тичай към върха на кулата — нареди Каджар тихо. — Трябва да предупредим Медив.
С крайчето на окото си видя как Гарона кимна и започна бавно да заобикаля масата. Уви, това се оказа напълно достатъчно, за да привлече вниманието на демона. Той се извърна към жената, приклекна и се хвърли през помещението.
Най-после младежът дойде на себе си. Пое дълбоко дъх, завихри около ръката си достатъчно енергия и запрати мълния към тялото на звяра. Пращящата искра разцепи гръдния кош на чудовището и изригна откъм гърба му, разпръсквайки горяща плът във всички посоки, ала демонът не обърна никакво внимание на раната, сякаш го бе ужилило насекомо. Приземи се върху масата, забивайки нокти в твърдото дърво, след което скочи отново, но този път към Каджар. Умът на младия магьосник отново отказа за секунда — точно колкото бе необходимо на звяра, за да преполови разстоянието помежду им.
В този миг някой сграбчи младежа и го отмести от пътя на чудовището. Чиракът долови мускусния дъх на канела и чу гърлено проклятие. Демонът прелетя през празното пространство, където бе стоял Каджар преди секунда, и на свой ред изкрещя от ярост. От лявата му страна беше зейнала дълбока рана, от която се процеждаше пламтяща кръв.
Гарона пусна младежа на пода (слаба била… как пък не; беше му изкарала всичкия въздух) и се завъртя чевръсто. В ръката си стискаше огромен нож, окървавен чак до дръжката. Чиракът се зачуди къде го беше крила по време на разговора.
Създанието се завъртя към тях и ги нападна отново. Огромните му хищни нокти се протегнаха напред, устата се разтвори и от нея изригнаха пламъци. Каджар се хвърли по очи на пода. Приземи се право върху тежкия том на „Родословие на кралете на Азерот“. Книгата му се стори подходящо оръжие и без да се двоуми дълго, младежът я запрати в лицето на демона. Това бе достатъчно, за да извади чудовището от равновесие. Звярът се изтърколи тежко до вратата, а от дясната му страна се беше отворила нова огнена рана — Гарона бе нанесла поредния си удар.
— Повикай Медив! — изкрещя Каджар. — Ще се опитам да му отвлека вниманието от вратата.
— Ами ако иска мен? — За първи път младежът долови страх в гласа й.
— Не иска теб! Напоследък демоните преследват само магьосници.
— Но ти…
— Тръгвай!
Каджар се хвърли наляво и за негов ужас демонът го последва моментално. Гарона се възползва от това, ала вместо да се насочи към вратата, започна да се катери по най-отдалечената лавица за книги.
— Доведи Медив! — извика чиракът отчаяно и се стрелна между редиците стелажи.
— Няма време… — изсумтя жената орк, продължавайки да се изкачва. — Виж дали можеш да го задържиш между лавиците.
Каджар достигна края на тесния проход и се обърна. Демонът бе прескочил масата и се приближаваше към него. В сумрака между рафтовете очите му горяха като адски огньове, а от раните по гърдите му се извиваше смрадлив пушек.
Младежът прочисти съзнанието си, потисна напиращия страх и отново изстреля мистична мълния. Вероятно едно огнено кълбо или пък вълна от пламък биха имали далеч по-добър ефект, ала звярът бе заобиколен от купища безценни томове.
Светкавицата се заби в лицето на създанието и го забави за миг, но уви — съвсем за кратко. Чудовището изръмжа гърлено и продължи да напредва.
Каджар повтори всички движения, следвайки правилната последователност за заклинанието, сякаш изпълняваше свещен ритуал: прочисти съзнанието, преодолей страха, произнеси точните думи… Поредната мълния се разпиля по абаносовите рога и рикошира в тавана над книгите. Звярът пак спря, но само за частица от секундата. На лицето му се беше настанила налудничава, пламтяща усмивка.
Създанието бе дошло съвсем близо, когато го порази третата мълния. Единственият ефект от нея бе, че озари за миг чертите на развеселеното му лице. Каджар надуши гадната миризма на плътта му и чу басово бълбукане. Чудовището се смееше.