— Дръпни се оттам! — изкрещя Гарона някъде отгоре.
— Какво, по дяволите… — започна чиракът.
— Бягай! — кресна тя и събори рафта под себе си. Беше се качила върху първия стелаж от редицата и сега масивните дървени конструкции започнаха да падат една след друга, като всяка събаряше следващата. Грохотът стана нетърпим; тежките книги помитаха всичко по пътя си.
Последната лавица се удари в стената и стана на хиляди трески, които се разпиляха по пода. Гарона скочи от напречната греда, за която се бе заловила, и отново измъкна своя дълъг нож. Започна да се озърта през стелещия се прах.
— Каджар?
— Тук съм — чу се гласът му.
Младият чирак изпълзя от развалините край стената. Лицето му беше пребледняло.
— Убихме ли го? — попита орката. Продължаваше да стои нащрек, очаквайки поредната атака на демона.
Каджар посочи мълчаливо една особено внушителна купчина от натрошени дъски и разкъсани книги. Отдолу се подаваше безжизнена ръка от стихващ пламък и нечисти сенки. Металните й нокти бяха започнали да ръждясват, а на пода се бе образувала огромна локва кръв.
— Значи се свърши… — въздъхна Гарона облекчено и плъзна дългото острие на оръжието си в скритата ножница под своята блуза.
— Трябваше да ме послушаш — тросна се Каджар раздразнено, кашляйки от прахоляка. — Трябваше да повикаш Медив!
— Да, бе! И демонът щеше да те е нарязал на филийки, още преди да съм изкачила първите два етажа — заяви полуорката. — Тогава какво щях да обяснявам на стареца?
Каджар бе принуден да се съгласи с нея, ала следващата мисъл го накара да се намръщи отново:
— Магьосникът! Трябва да е чул данданията и…
— Вероятно е тръгнал насам — съгласи се Гарона. — Вдигнахме толкова шум, че сигурно сме събудили и духовете на предците.
— Друго имах предвид… — Каджар вече тичаше към вратата. — Ами ако не е бил само този демон? Да побързаме!
Гарона измъкна отново ножа и последва младия чирак по стълбите.
Откриха магьосника наведен над работната му маса. Каджар си помисли, че го заварват в почти същото положение, в което го бе оставил преди повече от час. Единствената разлика беше в това, че сега златният прибор, върху който работеше, бе разпилян на съставните си части, а до него се мъдреше тежък чук.
Когато Каджар и Гарона се втурнаха в лабораторията, Медив ги погледна стреснато. Изненадан, младежът се запита дали магьосникът не беше проспал нападението.
— Учителю! В кулата има демон! — избърбори чиракът на един дъх.
— Пак ли? — попита Медив уморено, разтърквайки очите си. — Първо, бе Сарджерас, после, ни нападна орк…
— Каджар е прав, господине — намеси се Гарона. — Бях с него в библиотеката, когато демонът ни нападна. Беше огромно създание с лукавството на дявол. Изглеждаше като направено от огън и мрак, а раните му отделяха пушек.
— Имали сте видение — отсече магьосникът и се върна към работата си. Вдигна един от смачканите златни чаркове и го огледа изненадано, сякаш го виждаше за първи път. — Виденията в кулата са често явление. Мислех, че Мороуз ви е предупредил за тях.
— Не беше видение, учителю — настоя Каджар. — Беше демон от същия вид като онзи в Стормуинд. Някак е успял да проникне през защитните заклинания.
Посивелите вежди на Медив се надигнаха:
— Почваш да ми досаждаш с тези вечни натяквания, че някой е успял да проникне през защитите ми. — Магьосникът затвори очи и изрисува някакъв сложен символ във въздуха. — Няма такова нещо. Всичко е наред. Защитите са непокътнати. Ние сме тук, готвачката е в кухнята, а точно в този момент Мороуз е в коридора пред библиотеката. В кулата няма никой друг.
Каджар и Гарона се спогледаха, после младежът рече:
— В такъв случай трябва да дойдете с нас, учителю.
— Трябва!? В момента трябва да се грижа за далеч по-важни неща!
— Моля ви, елате и вижте сам…
— Мисля, че звярът е мъртъв — добави Гарона, — ала не бива да рискуваме живота на вашата прислуга въз основа на подобно предположение.
Медив огледа тъжно разбитото устройство на масата, после поклати глава и стана.
— Дявол да го вземе, не знаех, че чираците са чак толкова досадно бреме…