Когато стигнаха до библиотеката, завариха там Мороуз. Икономът стърчеше мълчаливо сред развалините, стиснал лопата и метла. Изглеждаше потресен от щетите.
— Е, моите поздравления — рече Медив сухо. — Няма съмнение, че сега хаосът е многократно по-голям в сравнение с деня, когато пристигна. Тогава поне разполагах с рафтовете си… И къде е предполагаемият ви демон?
Каджар отиде до мястото, където беше стърчала ръката на звяра, ала под строшената лавица бяха останали само купища боклуци. Дори кръвта бе изчезнала.
— Беше тук — настоя Гарона, изненадана почти колкото младежа. — Влезе в библиотеката и ни нападна. — Тя опита да помести съборения стелаж, обаче масивната дъбова конструкция се оказа прекалено тежка дори за нея. След като се мъчи известно време, орката отпусна ръце и промърмори: — И двамата го видяхме с очите си…
— Имали сте видение — рече магьосникът строго. — Мороуз не ви ли предупреди?
— Казах им — потвърди икономът и посочи наочниците си като доказателство.
— Учителю, наистина бяхме нападнати от демон! — извика Каджар. — Борих се срещу него с мистични мълнии, а пратеникът го намушка два пъти с ножа си!
— Хммм… — проточи магът. — Според мен сте преиграли, виждайки призрака, и сами сте причинили всички щети. Забелязвам пресни драскотини по масата… И те ли са от демона?
— Имаше железни нокти. Следите са от тях — поясни младежът.
— Или пък от мистичните ти мълнии, които си разхвърлял наоколо като конфети на карнавала в Стормуинд. — Медив поклати глава тъжно.
— Сигурна съм, че ножът ми потъна в нещо твърдо и веществено — настоя Гарона.
— В някоя книга, несъмнено — съгласи се магьосникът печално. — И къде е тялото? Да не би някой да е почиствал след вас? Мороуз, случайно в чувала ти за боклук да има демон?
— Не ми се вярва — рече икономът, — но мога да проверя.
— Не е необходимо, Мороуз, върви да си почиваш. Не, остави метлата и лопатата тук. Имам предчувствието, че на тези двамата може да им потрябват… — Медив се обърна отново към своя чирак: — Млади доверенико, трябва да оправдаеш своето име. Ще трябва доста да се постараеш, за да възвърнеш блясъка на това място, но вярвам, че ще се справиш.
Ала Гарона не желаеше да се предава:
— Но аз видях…
— Видяла си призрак — прекъсна я магьосникът с авторитетен тон. Свъсените му вежди не търпяха възражение. — Видяла си къс от друга реалност. Нямало е да ти навреди по никакъв начин. Досега не се е случвало. А що се отнася до твоя приятел — тук Медив посочи Каджар, — на него му се насъбра твърде много. Надявам се, че поне докато чистите, ще се постарае да не вижда разни неща… Не желая да ме притеснявате, преди да сте свършили!
Магьосникът се врътна и излезе, следван по петите от Мороуз.
Младежът огледа стаята с отчаяние. Едва ли щеше да има голяма полза от метлата и лопатата. Повечето лавици бяха преобърнати и много от тях бяха натрошени. Навсякъде имаше разпилени книги, голяма част разкъсани или с повредени корици.
Възможно ли бе наистина да са станали жертви на видение?
— Сигурна съм, че не бяхме атакувани от призрак — произнесе Гарона мрачно.
— Така е — съгласи се Каджар.
— Защо тогава старецът не можа да го види?
— Не зная — отвърна чиракът, — ала взех да се притеснявам от възможния отговор, който можем да открием.
Дванадесет
Война
Отне им няколко дни, за да възстановят библиотеката. Сравнително лесно събраха и слепиха разкъсаните томове, пък и по-ценните книги така или иначе стояха на горния етаж и бяха останали непокътнати. Ала възстановяването на лавиците изискваше доста повече труд и се наложи временно да превърнат конюшнята в работилница, където да ги поправят. Дори успяха да измайсторят няколко нови рафта, с които да заменят най-тежко пострадалите.
Естествено, от демона нямаше никаква следа. Така и не можаха да премахнат драскотините от нокти по масата, а страниците на „Родословие на кралете на Азерот“ бяха разкъсани и надъвкани като от огромни челюсти. Но най-лошото бе, че не разполагаха с никакво доказателство, което да ги оневини пред Медив.
— Може би някой го е спасил — предположи Гарона.
— Беше съвсем мъртъв, когато го видях за последно — отвърна Каджар, докато се опитваше да си припомни дали епичните поеми бяха над романтичните или обратното.
— Нещо е прибрало останките му — продължи да настоява тя. — Може би тъкмо онзи, който му е помогнал да влезе в кулата.