— Хм… А защо е почистил кръвта?
— Знам ли — сви рамене тя. — Може пък да е бил демон чистофайник.
— Магическите сили не действат по този начин — отбеляза младежът.
— Откъде си сигурен, че познаваш всички видове магически сили? Щом хората са различни, какво пречи и заклинанията им да са различни? Вземи например старите шамани на орките. Те правят вълшебствата си по друг начин в сравнение с вещерите18. Може би тук е замесена магия, за каквато не си чувал.
— Това е невъзможно — възрази Каджар. — Даже и след най-добрия заклинател щяха да останат някакви следи. Разсеяни мистични енергии, които щях да почувствам, дори ако не съм способен да ги идентифицирам. Освен това единствените магьосници в кулата сме аз и Медив. Лично проверих защитите. Учителят е прав, нищо не ги е докосвало. Абсолютно никой не е влизал или излизал, било по магически или по друг начин.
Гарона сви рамене:
— Обаче знаем, че тук открай време се случват странни неща, нали? Възможно е добрите стари правила просто да не работят така, както си мислиш.
Сега беше ред на Каджар да свие рамене:
— Ако случаят е такъв, значи сме в по-голяма беда, отколкото предполагаме.
От скучната работа по възстановяването на библиотеката имаше и една неочаквана полза — отношенията между младия магьосник и пратеницата се подобриха. Макар да не можеше да я нарече приятел, Каджар изпитваше някакво особено съпричастие към жената орк. А най-странното бе, че понякога, когато работеше с гръб към нея, направо забравяше, че тя не е човек. Гласът й беше съвсем нормален и дори приятен.
Но все пак Гарона си оставаше представител на своята раса и младежът не си позволи да се отпусне напълно. Старателно следеше какво чете полуорката и обмисляше внимателно отговорите на нейните въпроси. Освен това се опита да следи връзките й с външния свят, като за целта обгърна района около крилото за гости със свои собствени заклинания.
Ала тук удари на камък — тя или не общуваше с никого, или го правеше много умело. Вместо да го успокои, това откритие (или по-скоро — тази липса на открития) изнерви младежа. Дори да вадеше някакви заключения от придобитите в кулата познания, Гарона ги пазеше за себе си.
Вярна на дадената дума, младата жена започна да споделя с Каджар собствените си познания за орките. Чиракът постепенно започна да добива представа за начина, по който живееше народът, сред който бе отрасла тя; за разделението на воините както по сила и мъжество, така и посредством системата от кланове.
Гарона не пропускаше да сподели и своето мнение за техните вождове, голяма част от които според нея бяха просто шумни простаци, чиято единствена цел в живота бе поредната битка и грабежа след това.
Докато картината на оркския начин на живот лека-полека се разкриваше пред него, младежът все повече си даваше сметка, че ордата се подчинява на динамични и вечно променящи се правила.
Най-влиятелната фракция сред орките беше кланът Блийдинг Холоу — могъща група с дълга и кървава история, която напоследък бе започнала да запада поради нежеланието на нейния вожд Килрог Кървавото око да жертва безсмислено живота на воините си в битки. Доколкото можеше да схване Каджар, предпазливостта на възрастните водачи често им докарваше обвинения в страхливост и малодушие от страна на младото поколение. Килрог беше убил собственоръчно трима от своите синове и двама от внуците си, след като младежите бяха опитали да узурпират властта му.
Другият могъщ клан, който оказваше сериозно влияние при вземането на решения в ордата, беше Блекрок. Негов предводител бе Черната ръка — огромен орк, чиято власт се крепеше на грубата сила и склонността му да спуква от бой всеки потенциален претендент. Недоволните от тази тирания се бяха отцепили в самостоятелно племе (макар да не беше минало без известно количество избити зъби) и подобаващо се бяха нарекли с очарователното име Блек Туут Грин19.
Имаше и други големи кланове: Туайлайтс Хамър, чиято представа за забавление се изчерпваше с унищожаването на чужда собственост; Бърнинг Блейд20, които пък, изглежда, нямаха водач и свободолюбиво и анархистично се носеха по течението на всеобщия хаос в ордата; както и редица по-малки, като Стормрийвър, например, чийто вожд бе някакъв могъщ заклинател. Каджар започна да подозира, че Гарона е изпратена именно от него, тъй като беше пропуснала да издекламира обичайните си злословия по негов адрес.
18
Б.р. — Разликата между шаманите и вещерите (warlocks) личи добре от следния цитат („Повелителят на клановете“, Кристи Голдън):
— Нима има разлика между магиите? Не са ли те едни и същи? — попита Трал.
— Не съвсем — отвърна Гром, — макар понякога резултатът да е еднакъв. Например, ако шаманът призове гръмотевица върху враговете си, те ще бъдат изпепелени. Същото ще стане и когато магьосникът изсипе адски огън срещу своите неприятели.
— Значи магията е еднаква.
— Не е, защото гръмотевицата е естествено природно явление и шаманът я призовава чрез молба. А за адския огън магьосникът сключва сделка с демоните, при която заплаща с частица от себе си.
19
Black Tooth Grin (англ.) — от black (черен), tooth (зъб) и grin (широка усмивка, ухилване). — Б.пр.