Младежът си водеше бележки упорито, за да може по-късно да докладва на Лотар. Според последните вести, донесени от грифона, ордата беше предприела офанзива извън пределите на Черното блато. Орките, за чието съществуване допреди година се носеха само слухове, вече представляваха сериозна заплаха и Стормуинд се готвеше за решителен отпор.
При всеки сгоден случай Каджар пращаше на първия рицар цялата информация, която бе успял да изкопчи от пратеницата. Описваше в детайли числеността на клановете, техните предпочитани тактики и всякакви други значителни и незначителни подробности, чак до цветовете на знамената на различните племена.
Правеше опити да разговаря на тази тема и със своя учител, ала той не проявяваше особен интерес. Напоследък Медив бе започнал да отбягва дори Гарона, а на няколко пъти двамата откриваха, че е напуснал кулата, без да каже нито дума преди това.
В редките случаи, когато бяха заедно, магьосникът се държеше резервирано. Неведнъж Каджар заварваше учителя си да седи в обсерваторията, съзерцавайки мълчаливо звездното небе над Азерот. Постоянно беше мрачен, хокаше го за щяло и нещяло и все по-често не желаеше изобщо да говори със своя чирак.
Настроението на магьосника не оставаше незабелязано и от другите в кулата. Мороуз ходеше на пръсти и избягваше да влиза в стаята на своя господар, а готвачката се беше затворила в кухнята и не си подаваше носа оттам. Вярна на своя нрав, Гарона се правеше, че не забелязва, ала най-сетне нервите й не издържаха и тя повдигна темата пред Каджар.
Този ден двамата бяха седнали да разглеждат карти на познатия свят, рисувани в Стормуинд (което, естествено, ги правеше ужасно непълни дори по отношение на Лордерон). Младата жена изглеждаше неспокойна. В един момент тя не се сдържа и попита:
— Винаги ли е такъв?
— Магьосникът е човек на настроенията — отвърна младежът.
— Да, но когато го срещнах за първи път, изглеждаше жизнерадостен и енергичен. А сега е…
— Разсеян?
— По-скоро объркан — рече тя с присвити устни.
Каджар бе принуден да се съгласи с нея.
По-късно същата вечер младежът се качи в стаята на своя учител, за да му прочете няколко нови писма с пурпурен печат, които бяха пристигнали междувременно. Всичките без изключение го умоляваха за помощ срещу ордата.
— Орките не са демони — отсече Медив. — Те са същества от плът и кръв и следователно са грижа на воините, а не на магьосниците.
— Хората са отчаяни — позволи си да изкаже мнение Каджар. — Вече са изоставили напълно земите до Черното блато. Към Стормуинд и другите по-големи градове се стичат хиляди бежанци. Назряват проблеми с изхранването им…
— И какво очакват? Пазителят да долети на гърба на грифон и да ги избави от нещастието? Ще имат да вземат! Стига ми, че трябва постоянно да следя пролуките в стените на реалността за демони, а когато някой аматьор допусне грешка — и да ги преследвам. Какво повече искат? Да ги спасявам от нашественици? Сигурно после ще изпитат затруднения в търговските преговори с Лордерон и пак аз ще трябва да им оправям кашите… Тази страна на живота не е наш проблем, млади доверенико!
— Ами ако единствената надежда на Азерот е именно във вас? Лотар е…
— Лотар е глупак — промърмори Медив. — По цял ден кудкудяка пред краля като стара квачка над пилците си. И Лейн е същата стока. До ден-днешен не можа да проумее, че стените на двореца му не го правят неуязвим. И кой остава? Орденът? Всичките могъщи магьосници с техните вечни караници и интриги? Тези закърнели славолюбци, неспособни да преодолеят и най-дребната външна заплаха? Не, младежо, безпокойството ти е неоснователно. Дори да успеят да покорят Азерот, орките също ще се нуждаят от Пазител, който да ги защитава.
— Учителю, това е…
— Какво? Кощунство? Предателство? — Магьосникът въздъхна дълбоко и поглади брадата си. — Може би. Ала аз остарях преждевременно и отдавна съм платил цената за нежеланото си могъщество. Позволи ми да се опълча срещу всичките нещастни лигльовци, които се опитват да направляват живота ми. А сега върви… Ако съм в настроение, утре заран ще те извикам, за да ми дочетеш твоите притчи за нещастия и бедствия.
Докато затваряше вратата, Каджар чу как Медив измърморва:
— Уморих се да се тревожа за останалите. Кога най-сетне ще мога да обърна внимание на себе си?
— Орките са атакували Стормуинд — рече младежът и остави писмото на масата пред Гарона. Бяха изминали три седмици от последния му опит да разговаря с магьосника.