Полуорката се втренчи в пурпурния печат, сякаш беше отровна змия.
— Съжалявам… — рече най-накрая. — По правило не взимат пленници.
— За щастие хората на краля са ги разгромили още преди да достигнат портите на града — подсмихна се Каджар — Голяма сеч ще да е паднала него ден. Съдейки по описанията, в нападението са участвали орки от клановете Блийдинг Холоу и Туайлайтс Хамър, но явно не са се сработили добре и това им е коствало позорна загуба.
Гарона изсумтя:
— Орките от Блийдинг Холоу не се занимават с обсади. Вероятно Килрог води двойна игра и е ползвал нападението, за да намали броя на непокорните бойци в клана си.
— В известието се казва, че по време на нападението бойците от двете племена са имали противоречия помежду си — вметна Каджар. Зачуди се дали неговите собствени доклади не бяха помогнали на Лотар по някакъв начин.
Пратеницата сви рамене:
— Досущ като хората, нали? — посочи масата и струпаните върху нея книги. — Навсякъде в хрониките ви откривам доказателства за ужасни злодеяния и братоубийствени войни, геноцид, зверства и кланета в името на наследствени права и претенции за тронове. Орките поне са напълно откровени и не се опитват да прикрият жаждата си за власт. — За момент жената замълча, после добави: — Мисля, че моето присъствие тук не може да помогне с нищо.
— На кого? На орките или на Стормуинд?
— И на двете страни. Нямах представа за планираната атака срещу столицата на Азерот, ако таиш подобни съмнения, но всеки можеше да се досети, че рано или късно това предстои да се случи. От нашите разговори би трябвало да ти е станало ясно, че Ордата няма търпение да нападне в самото сърце на тези земи. Освен това сигурно разбираш, че няма да се откажат лесно. Даже и да бъдат отблъснати, орките ще се оттеглят временно, ще сменят един-двама от вождовете си, ще се прегрупират и ще се върнат дори още по-многобройни отпреди.
— Предполагам, че е така — съгласи се Каджар.
Гарона му намигна:
— И вероятно вече си изпратил писмо до първия рицар на Азерот, съдържащо тези твои размишления?
Младежът се помъчи да запази каменно изражение, ала пратеницата се усмихна широко:
— Направил си го, не ме лъжи.
Лицето му вече пламтеше от неудобство, ала чиракът реши на свой ред да се възползва от ситуацията:
— Всъщност въпросът, който ме занимава повече, е защо ти не си докладвала на своите господари?
Зеленоликата жена се облегна назад в стола си.
— Кой твърди, че не съм?
— Аз — подчерта Каджар. — Освен ако не си по-добра магьосница от мен самия. — Съвсем лекото трепване на устните й я издаде. — Не си докладвала нито думичка, нали?
В продължение на цяла минута Гарона остана мълчалива, а младежът се наслаждаваше на настъпилата тишина. Най-сетне орката се обади:
— Нека просто приемем, че имам проблеми с лоялността…
— Нали разправяше, че не си подчинена никому?
— Всъщност тогава не ти казах цялата истина. Дойдох тук по чужда заповед. Изпрати ме един вещер на име Гул’дан. Той е вожд на клана Стормрийвър и има голямо влияние сред предводителите на ордата. Освен това е силно заинтригуван от магьосниците в твоя свят.
— А както знаем, орките обичат да атакуват първо най-голямото и най-силно укрепление по пътя си… Медив.
— Гул’дан ми довери, че старецът е специален. Не зная как се е сдобил с тази информация. Заклинателите винаги намират начин да си напъхат носа, където не им е работата, ще ме прощаваш за плагиатството. На няколко пъти двамата с Медив се срещахме на открито, а после се съгласих да му гостувам. Задачата ми бе да докладвам на Гул’дан за силите и способностите на магьосника, разкривайки на свой ред възможно най-малко информация. — Гарона сведе очи, избягвайки настойчивия поглед на чирака. — В крайна сметка ти беше прав за мен още от самото начало. Дойдох тук като шпионин.
Каджар се усмихна кисело:
— Не си чак толкова уникална в това отношение. Самият аз дойдох в Каразан със същата задача. И все пак не можах да разбера защо не си докладвала?
Пратеницата помълча известно време, после рече тихо:
— Старецът… веднага прозря истината, разбира се, и все пак ми каза всичко, което исках да зная. Или поне по-голямата част.
— Разбирам те — въздъхна младежът. — И с мен се случи нещо подобно.