— И небето е червено — добави Каджар.
Тя го погледна изненадано.
— Нима си говорил с други орки? Не знаех, че хората вземат пленници.
— Не, имаше го в едно мое видение. Подобно на онова, на което стана свидетел при първата ни среща. Тогава видях орки за първи път. Спомням си, че ми се сториха безброй.
Гарона изсумтя:
— Явно твоите видения разкриват повече, отколкото желаеш да признаеш. Все пак си добил вярна представа. Орките са плодовити същества. Семействата с двайсетина деца са нещо съвсем обикновено. Това се дължи на факта, че мнозина умират, преди да са достигнали зрялост. Животът на Дренор е труден. Само най-силните и най-умните оцеляват…
Погледът й се зарея в миналото, после орката се сепна и продължи:
— По онова време все още принадлежах към клана Стормрийвър. Бях вечният аутсайдер, винаги мразена и винаги в периферията… Но после дойде заповедта.
— Каква заповед?
— Наредиха ни да се готвим за поход. Бойци и пеони, мъжки и женски, на всички, годни да носят оръжие или сечива, беше заповядано да приготвят личните си вещи и да се насочат към Адския полуостров. Гул’дан и още неколцина могъщи вещери бяха издигнали огромен портал на това място. Портал, свързващ световете ни през тъканта на вселената. Приличаше на чудовищна арка, иззидана от камъни, ала през отвора й не се виждаше пущинакът от другата страна… Вместо това вътре се преплитаха всички нюанси на мрака, подобно на пъстроцветни отражения от мазната повърхност на замърсено езеро.
— Хм… За пръв път чувам за такъв голям разлом в тъканта на вселената — промърмори Каджар.
— Наистина беше огромен. Не мога да ти обясня защо, но имах натрапчивото усещане, че този пробив не е дело на вещерите. Някой друг, много по-могъщ от всичко, което можех да си представя, беше създал портала, а на тях бе наредил само да се грижат прехвърлянето да протича гладко и бързо. — Гарона сви рамене. — Мнозина се страхуваха и не желаеха да влязат в дупката. Тогава вождовете започнаха да произнасят дълги речи, с които се опитваха да ни убедят, че от другата страна ни очаква свят на изобилието, обитаван от мекушави създания, готови да нахранят стоманата на мечовете ни. Ала въпреки това някои от клановете продължиха да се съпротивляват.
Пратеницата пое дълбоко дъх и продължи:
— Тогава Гул’дан побесня. Нареди да посекат непокорните за назидание, а останалите принуди да преминат с остриета, опрени в гърбовете им… Аз бях в третата вълна, заедно с група пеони. Пазачите ни изблъскаха между огромните колони на портала и тогава се озовахме сред най-гъстия мрак, който можеш да си представиш… — при тези думи орката потрепери. — Наричат го Великата празнота, но има и други имена. Имах чувството, че падам цяла вечност, а после внезапно ме обгърна светлина и се оказах в нов и объркващ свят.
Каджар се обади:
— След обещанията за рай Черното блато трябва да е било голямо разочарование за вас.
Гарона поклати глава:
— Беше шок. Помня, че се разтреперих от страх, когато очите ми съзряха враждебно-синьото небе и земята, покрита с гъста растителност, докъдето стига погледът. Някои не успяха да го понесат и просто откачиха. Други пък решиха да се присъединят към клана Бърнинг Блейд и поведоха своя собствена битка под огненооранжевото знаме. — Тя поклати глава отново. — Страхувах се, но оцелях. Сетне открих, че нечистият ми произход има своите предимства. Него ден бях част от малък отряд, който нападна Медив от засада. Магьосникът изби всички воини с едно щракване на пръстите, ала мен остави жива… И когато Гул’дан ме натовари със сегашната ми шпионска мисия, внезапно установих, че изпитвам затруднение да предам доверието на стареца.
— Значи това си имала предвид с този твой „проблем с лоялността“…
— Да. И за да предваря следващия ти въпрос — рече Гарона, — не, нямам представа колко от нашите воини са преминали през Великата празнота. Нито пък ми е известно откъде се е взел самият портал. Но ти, Каджар, можеш да откриеш всичко това.
Той примигна:
— Аз ли? Как?
— Чрез твоите видения. Изглежда ти се удава да призоваваш призраците на миналото. Предния път те наблюдавах внимателно. Тогава бяхме в Стормуинд, нали?
— Да. Сега поне разбираш ли, защо твърдях, че демонът от библиотеката не беше призрак? Видението трябва да има фон и да измества цялата реалност…
Гарона махна с ръка нетърпеливо.