Медив изсумтя:
— Пак ли някое от твоите видения, млади доверенико? И бездруго си ги имаме в излишък. Хайде, излизайте от там, че ни чака работа.
Каджар понечи да се подчини на познатия глас, ала Гарона го хвана за ръката и изсъска:
— Виж сенките!
Младежът примигна и се вгледа внимателно в магьосника. Беше си все така широкоплещест и висок, въпреки годините. Носеше обичайната си червена мантия със сребърните бродерии. Върху лицето му беше изписано нетърпение.
Ала зад него се проточваха две сенки. Едната бе в посока, противоположна на факлата, но другата, също толкова черна и заплашителна, беше под съвсем различен ъгъл.
Колебанието на Каджар започна да изнервя учителя му.
— Какво има, млади доверенико? Да не са ти поникнали корени?
— Трябва да почистим тук — излъга младежът със свито сърце. — Не искаме Мороуз да се преуморява. Ще ви настигнем ей сега…
— Колко пъти да ти обяснявам, че чираците не спорят с учителя си? Тръгвай веднага!
Никой не помръдна. Гарона попита:
— Защо не влезе в стаята, магьоснико?
„Защо, наистина?“ — запита се Каджар и после, подобно на светкавица, пронизваща мрака, внезапното просветление го осени.
Все пак реши да направи една последна проверка:
— Мога ли да ви попитам нещо, учителю?
— Казвай каквото си наумил и да приключваме с тези глупости — изръмжа магьосникът.
— Защо посещавахте сънищата на вещера Гул’дан? — Чиракът почувства как струйките пот се стичат по гърба му. — Защо показахте на орките как да проникнат в нашия свят?
Пронизващият поглед на Медив се премести върху Гарона:
— Не очаквах, че Гул’дан ще сподели подобно нещо с теб. Нямах впечатлението, че е толкова глупав…
— Не ми го каза той. Току-що го научих.
Медив се намръщи:
— Както и да е. А сега излезте оттам. И двамата.
— Защо доведохте орките в Азерот? — попита Каджар почти умолително.
— Не е твоя работа, дете. Излез оттам! Веднага! — лицето на Медив се изкриви от ярост.
— Не, сър, няма — възрази младежът и думите му прозвучаха като удари с кама: — Не ви вярвам достатъчно, при цялото ми уважение към вас.
Магьосникът побесня.
— Сега ще ти дам да се разбереш, нахално пале такова… — рече той и пристъпи в помещението.
Моментално се издигнаха искри, които го окъпаха в ярка светлина. Медив политна назад, вдигна ръце, за да се предпази, и измърмори някакво проклятие.
— Това пък какво беше? — възкликна Гарона.
— Двойният кръг на защитата — обясни Каджар. — Целта му е да предпазва заклинателя от демоните, които понякога съпътстват неговата работа. По-интересното е, че магьосникът не може да го пресече.
— Но защо? Нали предназначението на защитата е да предпазва единствено от демони? Освен, ако… — Тя погледна Каджар ужасено: — Втората сянка! Ще го удържи ли кръгът?
Чиракът си спомни сламката, паднала напряко през защитните линии в Стормуинд, и поклати глава. После извика на мага:
— Така ли постъпихте с Хуглар и Хугарин, учителю? С Гузба и останалите?
— В сравнение с теб те бяха твърде далеч от истината, дете мое — отвърна окъпаният в светлина Медив. — Но с тях внимавах… — Магьосникът изръмжа, вбесен от поредния неуспех да преодолее защитното заклинание. — А на теб прощавах любопитството, присъщо на младостта, тъй като смятах, че лоялността все още означава нещо в този свят…
Защитата загоря още по-ярко, когато Медив навлезе в нея за пореден път. Младежът можеше да види как жилавите нишки на магическото поле се нажежават около протегнатите пръсти на магьосника. Явно искрите бяха подпалили брадата му, защото над неговото чело се изви дим, подобен на двойка рога.
Каджар потрепери, внезапно осъзнал, че това не е просто пушек, а друг образ, наложен върху лицето на учителя му. Образ, принадлежащ на втората сянка.
— Ще успее ли да премине? — прошепна Гарона.
Младежът изскърца със зъби.
— Той е Пазител на Тирисфал. Може да направи каквото си поиска. Просто му трябва малко време.
— Как ще се измъкнем оттук?
— Единственият път навън минава край него.
— Взриви някоя стена! Създай нов проход! — орката беше започнала да се паникьосва.
Каджар огледа дебелите каменни стени на кулата и поклати глава.
— Поне опитай!
— Ще пробвам нещо друго — отвърна младежът.