Помъчи се да се успокои и започна да концентрира магията около себе си. Извърши същите движения, които бе направил няколко минути по-рано, произнесе думите, отдавна забравени от всеки смъртен, и когато най-сетне енергията на заклинанието се събра в една-единствена нажежена точка, заповяда:
— Покажи ми някой, който и преди се е борил със звяра пред нас!
За момент двамата изгубиха ориентация. Каджар вече си мислеше, че заклинанието не е проработило и вместо това ги е прехвърлило в обсерваторията на върха на кулата, когато забеляза, че навън е нощ. Чу се властен, гневен женски глас:
— Как смееш да удряш собствената си майка?!
Лицето на Игуен бе пламнало от ярост.
Магьосницата стоеше в единия край на обсерваторията, а синът й — в другия. Беше онзи Медив, когото младежът познаваше отпреди: висок, горд и явно разтревожен. Двамата не обръщаха никакво внимание на Каджар и Гарона.
Изведнъж чиракът си даде сметка, че Медив от настоящето също присъства, застанал на няколко крачки от тях. Личеше, че е силно заинтригуван от видението.
— Но, майко, помислих си, че губиш контрол… — рече Медив от миналото.
— И реши, че една мистична мълния ще ми върне здравия разум? — изсъска Пазителката. Каджар забеляза, че вече изглежда много по-стара. Русата й коса беше побеляла, а покрай очите и устата й имаше дълбоки бръчки. Независимо от това присъствието й можеше да бъде разпознато безпогрешно. — Е? — настоя тя. — Отговори на въпроса ми!
— Майко, просто не виждаш нещата в правилната светлина…
— Отговаряй! — настоя Игуен. — Защо доведе орките в Азерот?
— Нищо чудно, че старецът се нервира толкова, когато го попита същото… — обади се Гарона. Каджар й изшътка, без да сваля очи от настоящия Медив. Магьосникът бе престанал да атакува защитния кръг и наблюдаваше сцената потресен.
— Майко? — промълви сегашният Пазител. Приличаше на човек, който се е изгубил внезапно.
— Нямаш отговор, нали? — продължаваше да беснее Игуен. — Нима си мислиш, че това е някаква игричка? Поредното предизвикателство, с което да се забавляват Лотар и Лейн? Могъществото на Тирисфал не е игра, дете! Дочух, че нападенията край Черното блато са зачестили напоследък. Някой новак би могъл да не разпознае твореца на портала, откъдето излизат орките, но не си мисли, че родната ти майка яде доматите с колците! Отново те питам, дете, какво си мислиш, че правиш?
Гневния тон на старицата накара Каджар да се свие неволно. Вече очакваше Медив от миналото да избяга от стаята посрамен, но вместо това магьосникът се изсмя.
— Нима те забавляват моите обвинения? — изплющя гласът на Игуен.
— Не. — Зъбите на мага проблеснаха в хищна усмивка. — Забавна ми е твоята глупост.
Младежът видя как настоящият Пазител трепва от собствените си думи.
— Как смееш! — кресна Игуен и вдигна ръка. От дланта й изригна нажежен до бяло лъч, ала младият Медив го отклони с небрежно движение на пръстите.
— Смея, майко — заяви призракът от миналото, — защото мога да си го позволя. Благодарение на могъществото, с което си ме надарила още при самото ми зачеване. Могъщество, за което никога не съм те молил!
Магьосникът изписа сложна руна във въздуха и цялата обсерватория се обля в синкава светлина. Изтрещя могъща мълния, която порази Игуен право в гърдите. Пазителката просто попи енергията, но Каджар забеляза, че й се наложи да отстъпи няколко крачки назад.
— Но защо? — просъска старицата. — Защо пусна орките в Азерот? Не виждам никакъв смисъл… Излагаш целия свят на опасност! Докъде води всичко това?
— До прекъсване на цикъла, разбира се — отвърна младият Медив. — До разруха на прекрасно смазания часовников механизъм, който си ми завещала. До края на пиесата, в която си ме осъдила да играя безсмислена, пък макар и централна роля…
Магьосникът от настоящето бе паднал на колене и наблюдаваше позорната сцена. Устата му несъзнателно повтаряше думите, които изричаше неговото „аз“ от миналото.
Гарона дръпна Каджар за ръкава и младежът кимна неохотно. Двамата напуснаха центъра на защитния кръг и тръгнаха да заобикалят мага, като се стремяха да стоят колкото се може по-далече от него.
Игуен все още не се беше отказала от опитите си да вразуми своя син:
— Но рискът, който поемаш, дете мое…
— Риск? — засмя се Медив. — За мен не съществува никакъв риск. Не и с цялото могъщество на Тирисфал зад гърба ми.