— Синко, играеш си със сили, които надминават твоите възможности — прошепна старицата. Каджар и Гарона бяха успели да стигнат съвсем близо до вратата. Медив от настоящето не ги забелязваше, погълнат изцяло от видението.
— Вземам пример от теб, майко — отвърна иронично магьосникът от миналото. — Черпя вдъхновение от твоя легендарен опит да премериш сили със самия господар на демоните.
Бегълците се бяха озовали зад коленичилия Медив и полуорката посегна към ножа си. Каджар я хвана за ръката и поклати глава. Двамата се плъзнаха безшумно зад гърба на сегашния Пазител. В очите на възрастния мъж се виждаха напиращи сълзи.
— Ами ако тези орки все пак успеят да надделеят? — попита Игуен. — Те почитат мрачните богове и сенките. Защо искаш да дадеш Азерот точно на тях?
— Когато успеят да надделеят — подчерта Медив от миналото, — ще ме направят свой водач. За разлика от останалата жалка част от човечеството, те знаят как да боготворят силата. А благодарение на теб, аз съм най-могъщият магьосник, стъпвал някога по тази земя. И смятам да разчупя оковите, които си ми поставила.
В света на видението настъпи мълчание, което накара Каджар и Гарона да замръзнат, затаили дъх. Опасяваха се, че настоящият Медив може да се отърси от своя унес и да забележи бягството им.
Обаче Игуен, дори през дългите години, които ги деляха, продължаваше да задържа вниманието му:
— Ти не си мой син!
Сегашният Пазител скри лицето си в шепи и заплака.
— Не, никога не съм бил твой син в истинския смисъл на думата — рече безмилостно младият Медив и се засмя. Каджар беше чувал този ехтящ и гръмогласен смях и преди, когато двамата пред него се бяха срещнали за последен път сред заснежените степи на севера.
Игуен изгледа ужасено изчадието пред себе си.
— Сарджерас!? — разпозна го тя най-сетне. — Но аз те погубих!
— Погуби само тялото ми, вещице! — изсмя се още един път Медив и младежът съвсем ясно видя как образът на съществото вътре в него започна да взема превес над истинския магьосник: демон от сенки и пламък, с брада от огън и огромни, абаносовочерни рога. — Съвсем незначителна победа над тленното… Наистина, заключи тялото ми в оная гробница на дъното на морето за вечни времена, но аз така или иначе бях склонен да направя подобна жертва в замяна на нещо далеч по-ценно.
Игуен несъзнателно притисна ръка към корема си.
— Да, скъпа „майко“ — продължи да издевателства Медив. Пламъците вече изригваха открито от неговата брада, а рогата се очертаваха съвсем ясно над челото му през виещия се дим. Сега магьосникът бе едновременно и Медив, и Сарджерас. — Скрих се в утробата ти и навлязох в самата тъкан на нероденото ти дете. Като рак, като злокачествено образувание, за което така и не успя да разбереш. Беше невъзможно да те убия и твърде малко вероятно да успея да те съблазня. Ето защо се превъплътих в твоя наследник.
Игуен изруга грозно и вдигна ръце. Гневът й се изля в думи, недокосвали човешки език. Във въздуха се изви гръбнакът на пъстроцветна мълния, която порази Медив/Сарджерас право в гърдите.
Призракът от миналото отстъпи назад, после вдигна ръка и улови цялата енергия на удара. В помещението се разнесе миризма на печено човешко месо. Медив/Сарджерас мигом изтъка свое собствено заклинание и запокити Игуен през стаята.
— Не мога да те убия, майко — отсече демонът. — Частица от мен все още милее за теб… Но ще те пречупя! Ще те пречупя и ще те прогоня толкова далеч, че докато се възстановиш и успееш да се върнеш тук, всичко, цялата земя ще бъде моя. Земята и могъществото на Тирисфал!
От гърлото на сегашния Пазител се изтръгна воят на погубена душа, пищяща към небесата за опрощение, което обаче никога няма да я застигне.
— Наш ред е. — Гарона дръпна Каджар за мантията. — Да се измъкваме, преди да е успял да ни попречи!
Младежът се поколеба за миг, но я последва към стълбището.
Втурнаха се надолу, като вземаха по три стъпала наведнъж. Едва не се сблъскаха с Мороуз.
— Изглеждате развълнувани — отбеляза той спокойно. — Проблем ли има?
Гарона го подмина безмълвно и продължи да слиза, обаче Каджар го сграбчи за ръкава и изрече на един дъх:
— Учителят се е побъркал!
— Повече от обичайното? — осведоми се икономът.
— Не се шегувам — отвърна младежът. Внезапно му хрумна перфектен план: — В теб ли е свирката за призоваване на грифони?
Прислужникът извади инкрустираната с руни вещ от джоба си: