— Искате ли аз да ги повикам?
— Остави на мен — отсече младежът и грабна свирката от ръката му. — Медив ще тръгне след нас, ала по-добре и ти да се спасяваш. Вземи готвачката и бягайте колкото ви държат краката!
С тези думи Каджар хукна надолу след Гарона.
— Да бягаме? — запита се Мороуз. — Но къде?
Четиринадесет
Бягство
Бяха изминали само няколко километра, когато грифонът започна да се държи странно.
На отчаяния повик на Каджар се беше отзовало едно-единствено животно и при това го бяха оседлали с мъка заради огромния му страх от Гарона. Само неимоверните усилия на Каджар и желязната му воля караха грифона да понася присъствието й.
Дълго след като бяха напуснали хълмистия район около кулата бегълците продължаваха да чуват проклятията и крясъците на Медив. Когато се отдалечиха достатъчно, Каджар накара животното да завие към Стормуинд и безмилостно заби пети в хълбоците му. Известно време поддържаха добра скорост, но внезапно грифонът започна да се съпротивлява, да дърпа юздите и да прави опити да се обърне назад към планините. Младежът се помъчи да го усмири, ала с всеки изминал миг звярът ставаше все по-неспокоен.
— Какво му има? — попита Гарона.
— Медив го призовава — обясни чиракът. — Иска да ни върне обратно в Каразан.
Известно време младежът и грифонът водиха безмълвна борба. Каджар дори опита да подмами животното със свирката, но накрая се принуди да признае своето поражение. Спусна звяра над едно голо възвишение и се плъзна от гърба му веднага щом Гарона успя да скочи на земята. Освободен, грифонът размаха могъщите си криле и отлетя в посоката, от която бяха дошли.
— Мислиш ли, че старецът ще ни преследва? — попита полуорката.
— Не знам, но не ми се ще да оставам тук, за да проверя.
Младежът пое напред и се отправи на север към Стормуинд. През по-голямата част от нощта двамата се препъваха по дерета и мочурища, докато накрая не попаднаха на прашна пътека, която следваше приблизително избраната от тях посока. Медив така и не се появи и малко преди да настъпи утрото уморените бегълци си позволиха кратка почивка под едно грамадно кедрово дърво.
През целия следващ ден не видяха жива душа по пътя си. Тук-там попадаха на изгорени до основите къщи и на прясно изкопани гробове. Преобърнатите и разграбени каруци бяха обичайна гледка. На места се виждаха и големи купчини пепел. Гарона обясни небрежно, че по този начин орките се справяли с мъртъвците си.
Често съзираха изкормени трупове и оглозгани скелети от добитък край останките на някоя ферма. В продължение на часове подминаха мълчаливо развалините на десетки чифлици, които доскоро бяха процъфтявали. Накрая Каджар не издържа и рече:
— Вашите войски си вършат добре работата…
— Гордостта не им позволява друго — обясни мрачно Гарона.
— Гордост? — не повярва на ушите си младежът. — Каква гордост има в това да твориш разруха? В обирите и грабежите? Нито една човешка армия не би си позволила да изгаря всичко по пътя си и безпричинно да избива животните!
Тя поклати глава:
— Такъв е начинът, по който орките водят война. Не оставят и камък върху камък, ако има дори най-малка вероятност врагът да се възползва. Щом не могат да използват заграбеното, значи трябва да го подпалят. У дома граничните земи между владенията на отделните кланове често приличаха на пустини, понеже всяка страна се стремеше да унищожи ресурсите на съседа си.
Каджар извика разгорещено:
— Това не са ресурси! Това са животи! Някога тези райони бяха истински рай, с натежали от жито поля и пълни с дивеч гори. А сега бродим през пустош! Виж само! Може ли след нещо такова да има мир между орките и хората?
Гарона предпочете да замълчи.
През останалата част от деня вървяха мълчаливо, а на здрачаване решиха да лагеруват сред развалините на някакъв хан. Спаха в отделни стаи: той — в някогашното общо помещение, а тя — близо до кухнята. Нито един от двамата не предложи да останат заедно.
Каджар се събуди още призори от къркоренето на червата си. Бяха напуснали кулата съвсем набързо и практически имаха само дрехите на гърбовете си. През изминалия ден бяха яли само горски плодове и корени.
Младежът се измъкна от влажната слама, в която бе прекарал нощта, и раздвижи изтръпналите си крайници. От доста дълго време не беше лагерувал на открито и определено не се чувстваше в добра форма. Страхът, който бе преживял през изминалия ден, беше изчезнал и момъкът започна да се чуди какъв да бъде следващият му ход.