Бяха се разбрали да поемат към Стормуинд, но как, по дяволите, щеше да вкара вътре Гарона? Може би трябваше да я дегизира? Дори не беше сигурен, че иска да я вземе със себе си в столицата на крал Лейн. Вероятно за нея щеше да бъде по-добре да се присъедини отново към Гул’дан и клана Стормрийвър.
Нещо прошумоля откъм рухналата част на постройката. Навярно Гарона, помисли си младежът. Сигурно тършуваше за някаква храна. Досега не се беше оплаквала, но Каджар подозираше, че оркските воини се нуждаят от огромни количества ядене, за да поддържат своята форма.
Младият магьосник махна паяжините от косата си и се наведе през един прозорец, за да я попита дали е останало нещо в кухнята. И замръзна при вида на огромната двуостра брадва, която блестеше под ранните утринни лъчи току до носа му.
Иззад зловещия топор го наблюдаваше едър зеленикав орк. Истински орк. Досега просто не бе съзнавал доколко е свикнал с почти човешките черти на Гарона. Грозното лице с тежка челюст и огромни щръкнали бивни го накара да изгуби дар слово.
Оркът изръмжа:
— Койсти?
Каджар вдигна бавно ръце, като съсредоточаваше в ума си магическа енергия за едно съвсем просто заклинание, което да повали чудовището по гръб и да им позволи да избягат.
Освен ако самата Гарона не го бе довела тук, хрумна му изведнъж.
Младежът се поколеба. После чу как някой се промъква зад гърба му, ала не се обърна, тъй като нещо тежко и хладно докосна врата му.
Така или иначе планът му нямаше големи шансове. Нападателите щяха да се изсипят в стаята му, преди още да е мигнал. Забеляза, че носят зелени ленти на ръцете си. Кланът Блийдинг Холоу, намеси се паметта му услужливо. Младежът трепна. Първият орк, онзи с двуострата секира, направи същото.
— Кдестинштатъ? — попита воинът. — Кдесгискрил?
— Какво? — Младият магьосник се зачуди дали не може да разбере какво му говорят заради кошмарното произношение на орка или заради пищящите си уши.
— Нищатъ ти — каза воинът малко по-бавно. — Разнитему там работи. Нищу немъш. Кде сги турил?
Младежът отговори, без да се замисля:
— Не нося нищо със себе си.
Оркът подуши въздуха.
— Тогавъ умреш! — Воинът вдигна брадвата.
— Не! — извика Гарона. Изглеждаше така, сякаш е прекарала отвратителна нощ, но на колана й висяха два мъртви заека. Явно беше ходила на лов. Каджар се почувства засрамен от това, че се бе съмнявал в нея.
— Махайсъ, полупуроду! — отсече оркът. — Неей твойъ работъ!
— Опитваш се да убиеш моя собственост, следователно е моя работа — подчерта спокойно тя.
„Собственост?“ — помисли си Каджар, но не каза нищо.
— Соб’твеност? — изфъфли оркът, сякаш прочел мислите му. — Ква си ти ма, тъ соб’твеност ша имъш?
— Аз съм Гарона Халфоркен21 — кресна тя. — Служа на Гул’дан, вожд на клана Стормрийвър. Само пипни с пръст моята собственост и ще трябва да се разправяш лично с него!
Оркът изсумтя:
— Стормрийвър? Хъ! Чувъм, чи вий сти слабу племи и вещерът върти ви нъ малкиъ си пръс!
Гарона го изгледа безизразно.
— А пък аз чувам, че Блийдинг Холоу са страхливци и са изоставили Туайлайтс Хамър при атаката срещу Стормуинд. Затова и двата клана били отблъснати. Чувам, че хората са ви наврели в кучи гъз. Вярно ли е?
— Туй немъ нищу общу — оправда се оркът. — Имъхъ куне.
— Може би аз… — намеси се Каджар.
— Долу, робе! — изкрещя Гарона и го зашлеви тежко през лицето, принуждавайки го да седне на земята. — Ще говориш само когато ти е наредено!
Оркът се възползва от нейното разсейване и прекрачи през прозореца, ала веднага щом свърши с Каджар, младата жена се обърна и насочи камата си към гърлото на воина. Останалите орки отстъпиха.
— Какво ще кажеш да обсъдим правото ми на собственост? — произнесе тя с леден глас, притискайки острието към дебелия врат на орка. — Тук и сега?
За момент се възцари тишина. Воинът я измери от глава до пети, после погледна проснатия на земята Каджар и отново обърна очи към нея. Изпръхтя и каза:
— Нъмери си некой, дету тии пу силити, полупуроду!
След това й обърна гръб и се отдалечи. Спътниците му започнаха да се измъкват през вратата на общото помещение.
Един от тях го попита:
— Закво й е притребъл чувек зъ роб?