— Би могла да спечелиш много с информацията, която имаш — подхвърли той.
Тя кимна.
— Да. Стига преди това някой да не прокара брадвата си през мозъка ми. Благодаря, но за момента предпочитам да си опитам късмета с бледоликите. А сега трябва да се погрижа за още нещо.
— Какво е то?
— Трябва да събера труповете на едно място, да натрупам клони върху тях и да ги полея с нещо запалимо. Това е най-малкото, което мога да направя за бедните несретници.
Каджар се намръщи:
— Ако конниците са наблизо, димът от кладата ще ги докара начаса.
— Зная — отвърна Гарона, докато оглеждаше останките от оркския патрул, — но просто съм длъжна да постъпя както подобава. Ако бяхме открили човешки воини, избити от засада, нямаше ли и ти да искаш да ги погребеш?
Каджар поклати глава, ала престана да възразява. Отиде при най-отдалечения труп и го помъкна към стражевата кула. Приключиха за по-малко от час.
— Хайде да се махаме оттук — рече младежът, докато жената орк наблюдаваше мълчаливо погребалната клада. — Димът може да привлече насам и някоя мила компания орки, решили да уважат прощалното ни парти. Предпочитам нещата да се подредят така, че да обяснявам кои сме на някой човешки патрул, вместо да се изправям срещу настръхнала група от побеснели зеленокожи.
Гарона кимна мрачно. Загърнати в новите си плащове, двамата изоставиха пламтящата стражева кула и поеха отново на север.
Войнишкият порцион на орките се оказа гадна смес от петмез, ядки и нещо, за което Каджар можеше да се закълне, че е сварен плъх. Въпреки отвратителния си вкус обаче, храната беше питателна и след като похапнаха, двамата бегълци се почувстваха достатъчно силни, за да поддържат добра скорост.
Него ден вървяха през обширни плодородни полета, ала и тук замята беше също толкова обезлюдена. На няколко пъти се натъкваха на оркски погребални клади и на братски могили, бележещи местата, където бяха погребани воини от Азерот.
Откритият терен имаше този недостатък, че макар да виждаха вражеските патрули отдалече, младият магьосник и спътницата му също се излагаха на опасността да бъдат забелязани. Затова избягваха пътищата и се движеха напряко, пробивайки си път през шубраците и оградите на чифлиците.
Тъкмо бяха стигнали една почти непокътната от войната ферма, когато забелязаха малка оркска армия, движеща се по билото на отсрещния хълм. Двамата бегълци се притаиха сред ниските стопански постройки и се заеха да оглеждат редиците на нашествениците. Освен обикновените пехотинци, Каджар забеляза сред тях и ездачи на вълци, както и катапулти, обкичени с очарователна украса, състояща се от човешки черепи и изрязани от кост фигурки на дракони.
Застаналата наблизо Гарона изсумтя презрително:
— Идиоти!
Каджар я изгледа въпросително.
— Едва ли могат да се разкрият повече пред очите на съгледвачите — обясни тя. — Щом ние можем да ги видим, какво остава за бледоликите… Тази групичка явно си няма друга работа, освен да обикаля провинцията, търсейки поредното сражение. Или достойната си смърт…
— Май не си много благоразположена към своите сънародници.
— В момента не съм благоразположена към никого — отвърна Гарона кисело. — Орките ме презират, както можа да се убедиш и сам, а хората с готовност биха ме убили, без да се тормозят с излишни въпроси, като смесената ми кръв, например. И единственият човек, на когото имах доверие, се оказа демон.
— Е, оставам аз — предложи услугите си Каджар, като се опитваше да прикрие колко е обиден от нейните думи.
Младата жена трепна.
— Прав си, оставаш ти… Наистина ти имам доверие, Каджар, ала не мога да ти опиша колко съм разочарована от стареца. Смятах, че той ще се окаже по-различен. Могъщ, важен и изпълнен с желание да преговаря. И най-вече — непредубеден. Обаче съм се заблуждавала. Той просто е поредният умопобъркан на тема власт. Явно ми е писано цял живот да съм пионка в игрите на разни лунатици. Как се изрази Медив? Актьор, играещ безсмислена роля в безсмислена пиеса?
— Твоята роля — възрази Каджар — е такава, каквато сама избереш. Сигурен съм, че Медив имаше предвид точно това.
— Мислиш ли, че беше на себе си, когато го каза? — попита тя.
Младежът сви рамене.
— Поне толкова, колкото е обичайно за него… Все пак ми се струва, че на теб също ти се ще да повярваш в пречистващата сила на тези думи.