Магьосникът го огледа изпитателно. Нещо проблясваше в очите му и послушникът се зачуди дали Медив не умее да прави заклинания, без да ги произнася на глас.
Най-накрая младежът кимна в отговор и зачака реакцията на мага със свито сърце.
Медив се изсмя и попита:
— Кога?
— При… при пътуването ми между Лордерон и Кул Тирас — отговори Каджар, без да е сигурен дали думите му ще развеселят, или ще подразнят бъдещия му наставник. — В продължение на два дни имаше безветрие и…
— … любопитството разкри най-добрите ти способности — довърши Медив и се усмихна, разкривайки белите си зъби. — Напълно те разбирам. Вероятно бих постъпил по същия начин. Може би дори нямаше да чакам толкова дълго, а щях да го отворя още в мига, в който даларанската Виолетова цитадела изчезне от погледа ми.
Младежът си пое дълбоко дъх и рече:
— Мислех да го направя, но трябваше да взема предвид възможността да ме наблюдават посредством някое гадателско заклинание.
— И искаше да си достатъчно далече, за да не може да те достигне нито заклинание, нито спешно послание да се завърнеш в Даларан? А после си запечатал писмото отново, като си разчитал, че ще счупя печата веднага и няма да забележа, че си го отварял. — Медив се усмихна развеселено, ала почти веднага лицето му застина отново в съсредоточена гримаса. — Как го направих според теб?
Каджар примигна.
— Кое, сър?
— Как разбрах какво пише в писмото? — настоя магьосникът намръщено. — В известието, което току-що изгорих, пишеше, че ще бъда изумен от дедуктивните способности и интелигентността на младия Каджар. Впечатли ме.
Младежът се втренчи в мага и откри, че добродушната му усмивка се е изпарила. Лицето пред него приличаше на образа на някой древен бог — проницателно и непрощаващо. В очите се четеше единствено зле прикрит гняв, а веждите бяха надвиснали над тях като буреносен облак.
Каджар заекна:
— Прочели сте го в ума ми…
— Възможно е — съгласи се Медив, — но не и в този случай. В момента си много напрегнат, а това пречи на четенето на мисли. Първи грешен отговор.
— И преди сте получавали подобни писма от Кирин Тор — предположи послушникът. — Тонът им ви е познат до болка.
— Възможно е — отсече магьосникът. — Наистина съм получавал такива писма и в повечето от тях надменността и самонадеяността преобладават. И все пак аз ти цитирах съдържанието дословно. Добър опит, това определено е най-очевидното предположение, но също е неправилно. Два грешни отговора.
Каджар прехапа устни. Страхуваше се да не се изложи за пореден път. Напрегнато обмисляше отговора си, а сърцето му биеше като чук.
— Симпатия — рече той накрая.
Очите на Медив останаха безизразни, а тонът му беше съвсем равен:
— Обясни.
Младежът реши да рискува:
— Това е един от основните магически закони. Даден предмет може да попие част от аурата на някой човек, който е бил в досег с него. Доколкото аурите на различните индивиди се различават една от друга, възможно е тази връзка да бъде проследена. По този начин обясняваме ползата от употребата на нечия къдрица при приготвянето на магически отвари или намирането на собственика на открадната вещ.
Очите на магьосника се присвиха леко. Той прокара тънкия си пръст през своята брада.
— Продължавай.
Каджар си пое дъх дълбоко. Можеше да се закълне, че чувства тежестта, която упражняваха върху него очите на Медив. Дотук се справяше добре, припомняйки си онова, което бе научил от лекциите. Само че как магът бе използвал симпатията, за да разбере какво пише в писмото…
— Колкото повече се ползва даден предмет, толкова повече от аурата на човека успява да попие — продължи младежът бързо. Думите излизаха от устата му сякаш по своя собствена воля. — В случая имаме прилежно изписан документ, който има далеч по-силна симпатия от празния пергамент. Сигурно човекът, който го е писал, се е концентрирал достатъчно дълго върху него, така че… — Каджар се замисли за секунда. — Значи сте чели не моя ум, а този на човека, който е имал задължението да изготви писмото! Взели сте мислите му и сте реконструирали думите.
— Без да ми се налага да отварям самото писмо — довърши Медив и светлината отново затанцува в очите му. — А можеш ли да ми кажеш как един студент би могъл да се възползва от този способ?
Младежът примигна и отмести поглед от своя учител, опитвайки се да избегне пронизващия му взор: