— Не се бъркай, момче! — излая сержантът, после нареди на своите войници: — Хванете орката! Убийте я, ако се съпротивлява!
Пехотинците пристъпиха отново напред. Гарона направи отчаян опит да се изплъзне от ръцете им и получи тежък ритник в корема като награда.
Каджар прехапа устни и освободи своето заклинание. Малката огнена топка порази сержанта в лявото коляно. Мъжът изрева от болка и се срина на земята.
— Спрете веднага или… — просъска младежът.
— Убийте ги! — кресна сержантът с очи, разширени от агонията. — Убийте ги и двамата!
— Стойте! — Заповедта бе произнесена от дълбок и мрачен глас, заглушен от спуснатото забрало на шлема.
Каджар застина от ужас. Новодошлият беше заобиколен от двайсетина рицари на коне. Бяха твърде много дори за Гарона. Всичките бяха в пълно бойно снаряжение. Шлемът пречеше на младия магьосник да разгледа лицето на водача.
Чиракът се втурна напред и извика:
— Сър, кажете на хората си да отстъпят! Аз съм ученик на магус Медив!
— Знам кой си — отвърна командирът, после нареди на пехотинците: — Пуснете полуорката! Продължавайте да я наглеждате, но внимавайте да не й се случи нещо!
Каджар преглътна и продължи неуверено:
— Разполагам с пленник и важна информация, която трябва да стигне до ушите на краля… Трябва да се срещна със сър Лотар!
Водачът вдигна забралото на своя шлем:
— Така и ще стане, млади момко — рече първият рицар. — Така и ще стане.
Петнадесет
Под Каразан
Дискусията в замъка Стормуинд ставаше все по-разгорещена и определено не вървеше на добре.
Веднага след вечеря сър Лотар повика младия магьосник и неговата спътница в личните покои на владетеля. За да успокои телохранителите, първият рицар помоли Гарона да му предаде дългата си кама, докато се намира в присъствието на краля.
Момъкът не успя да различи нито един заклинател сред пъстрата и шумна група, заобиколила господаря на Азерот. Предположи, че онези от магьосниците, които бяха преживели покушенията на Медив, са били изпратени, за да подсилят армията.
Що се отнася до самия крал Лейн, Каджар откри, че младежът от видението му бе пораснал и тъкмо навлизаше в златната си възраст. Беше невъзможно да го сбърка с някой от останалите присъстващи. Владетелят бе заметнат с разкошна лилава мантия, поръбена с хермелин, и стискаше под мишница полиран до блясък шлем, украсен със златни криле, сякаш всеки момент очакваше да го извикат на бойното поле.
Каджар се зачуди дали кралят не жадува именно това — да поведе лично своята войска на бран. Явно вироглавият младеж, мечтаещ за приключения, продължаваше да живее в него; дълбоко в себе си Лейн се радваше на възможността за открит конфликт и вярваше, че ще съумее да победи врага. Интересно, до каква ли степен увереността му се дължеше на очакваната подкрепа от страна на Медив? Но изглежда не само владетелят страдаше от тази заблуда — съветниците му също приемаха за даденост факта, че Стормуинд се намира под крилото на могъщия магьосник.
Чепатият език на Гарона също допринасяше за разгорещяването на спора. Придворните лечители се бяха справили с разцепената й устна, ала не можаха да направят нищо за нейния характер. На няколко пъти Каджар се изчервяваше от неудобство, когато тя без заобикалки изразяваше мнението си за невменяемостта на Медив, за скудоумието на бледоликите като цяло и в частност — на пълководците на Лейн.
— Орките са безмилостни бойци — рече тя, — няма ли да го схванете най-сетне!? Ще се върнат тук още по-многобройни отпреди!
— Последния път не успяха да се доближат дори на стрела разстояние от града — възрази Лейн. Каджар имаше чувството, че Негово величество е очарован от нейната откровеност.
— Да, така е — съгласи се тя. — Обаче следващия път ще се доближат. А по-следващия ще прехвърлят стените. Сир, мисля, че не приемате орките достатъчно насериозно.
— Уверявам те, че е тъкмо обратното — каза кралят. — Обаче ми е известно и с какви точно сили разполага Стормуинд. Знам всичко за укрепленията, армията и нашите съюзници. Вероятно и ти щеше да мислиш по различен начин, ако разполагаше с повече информация.
Лейн беше също толкова непреклонен и по въпроса за магьосника.
Каджар разказа всички свои преживелици, без да пести подробностите. Описа виденията си и променливите настроения на магьосника, не пропусна да спомене и подозрителното му бездействие при новината за атаката над Стормуинд, нито разтърсващата последна среща с Медив/Сарджерас.