Ала владетелят на Азерот просто отсече:
— Глупости! Ако бях получавал по една монета всеки път, когато някой обяви Медив за побъркан, щях да съм дважди по-богат. Не, млади момко, обяснението за всичко е много по-просто. Магьосникът си има план. Знаеш ли колко често се е случвало да се запилее нанякъде, а ние тук да седим и да кършим пръсти? И накрая винаги сме разбирали, че е било напразно… Освен това, нали неотдавна Медив унищожи един съвсем истински демон точно тук, в моя град? Едва ли би тръгнал да ловува своите, ако беше обсебен от Сарджерас.
— Напротив, съвсем логично е, ако се замислите малко повече — намеси се Гарона. — Искал е да намери подходящ виновник за собствените си престъпления! Някой да е видял с очите си как убива онова създание? Може просто да го е повикал, за да прехвърли отговорността върху него…
— Спекулации — прекъсна я кралят. — Не почиват върху никакви реални доказателства. Не, деца. Не си мислете, че не ви вярвам, дори за онези ваши… видения, но лично аз смятам, че Медив е хитър като лисица и всичко това е част от някакъв по-сложен план.
— Сир, позволете да не се съглася с вас — заяви Каджар. — Дори да предположим, че учителят има някакъв грандиозен план, Стормуинд и Азерот едва ли заемат някакво съществено място в него, освен може би ролята на примамка…
Останалата част от вечерта премина в подобни спорове. Владетелят беше непреклонен и не преставаше да твърди, че Азерот щял да изтласка орките с лекота с помощта на своите съюзници. Стормуинд щял да издържи на всяка атака, докато имало „сърцати мъже, които да защитават стените му“. А лорд магус Медив работел тайно над някакъв план, който никой друг не можел да прозре…
През цялото време Лотар мълчеше. Само понякога задаваше уточняващи въпроси и клатеше мрачно глава, чувайки отговорите на Каджар и Гарона.
Най-сетне първият рицар се прокашля и взе думата:
— Ваше величество, не допускайте да ви заслепява прекалено голямата увереност! Изложени сме на сериозна опасност, щом не можем да разчитаме повече на магус Медив. Чуйте добре онова, което ви казват двамата младежи!
— Изслушах всяка тяхна дума — увери го кралят, — ала слушам и съветите на сърцето си. Познавам Медив от дълги години. Сигурен съм, че няма да забрави своите приятели. Ти самият ще се смееш на глупавите си подозрения, когато разберем какъв е бил поредният му замисъл.
С тези думи кралят се изправи и освободи присъстващите. Разбира се, преди това обеща, че щял да обмисли внимателно новите сведения, а Гарона си промърмори нещо под нос, което подозрително много приличаше на „Да, бе, а пък аз съм трол“.
За свое собствено спокойствие предпазливият Лотар нареди бегълците да бъдат настанени в добре охранявани помещения — просто за всеки случай, ако примерно някой разсеян демон тръгне да обикаля из замъка.
Каджар прекара по-голямата част от нощта в обикаляне напред-назад из стаята. Имаше чувството, че току-що е склопил очи, когато някой почука на вратата.
Оказа се, че е самият първи рицар. Беше въоръжен до зъби и носеше преметната през ръката войнишка униформа.
— Уморен си до смърт, нали, синко? — усмихна се той и му подаде дрехите. — Облечи това. След петнайсет минути ще се срещнем на върха на кулата. Побързай!
Замаяният Каджар започна да навлича униформата. Намъкна бричовете и синята куртка със златния лъв на Азерот върху гърдите, после нахлузи високите до бедрото ботуши. Поколеба се, преди да посегне към меча, който вървеше в комплект с всичко това, ала накрая преметна портупея през рамо. Реши, че оръжието може да му бъде от полза.
На покрива вече очакваха шест грифона, размахващи нетърпеливо огромните си крила. Край тях стоеше Гарона и потропваше нервно с крак. И тя като него беше облечена в гвардейска униформа.
— Дори не си помисляй да правиш духовити коментари! — изръмжа сърдито младата жена.
— Изглеждаш отлично — подхвърли младежът небрежно. — Цветът на куртката отива на очите ти.
Гарона изсумтя:
— И Лотар каза същото. Накара ме да ги облека, понеже искал да бъде сигурен, че няма да ме застрелят по погрешка…
— Кой например? — Каджар се огледа и чак сега забеляза, че по съседните кули също са накацали грифони, готови за полет. Бяха най-малко трийсетина. Момъкът бе изненадан, че вижда толкова много от огромните зверове, събрани на едно място. Явно Лотар беше успял да се споразумее някак с дивите планински джуджета от Айрънфордж.