Крал Лейн беше в своята стихия. Изглеждаше напълно спокоен и уверен в действията си. Човек можеше да остане с впечатлението, че нападенията над града му са ежедневие.
— Изтеглете пета и шеста рота, за да запълнят пробива! Наредете на опълченците да образуват верига и да потушат пожара! Ползвайте водата от градските бани. И закарайте два взвода копиеносци при портала! Когато орките нападнат отново, контраатакувайте. Това ще ги накара да се замислят. Повикайте двамата магьосници от последното им назначение. Успяха ли да свършат нещо там?
— Справиха се — докладва някой в отговор, — обаче са изтощени.
Владетелят кимна:
— Оставете ги да починат за около час. Междувременно вкарайте в боя младите магове от Академията. Изпратете петима, но ги предупредете да бъдат внимателни. Командир Бортън, искам вашите части при източната стена! Ако бях на мястото на орките, следващият ми удар щеше да бъде именно там.
Заповедите към отделните командири валяха една след друга. Нямаше време за спорове, обсъждания или предложения. Воините кимаха и излизаха навън един след друг. Накрая Лейн остана сам с малкия макет на Стормуинд и обхванатия от пламъци истински град в нозете му.
Кралят се облегна на масата, подпрян върху свитите си юмруци. Лицето му изглеждаше уморено и старо, когато вдигна поглед и рече:
— Вече можеш да докладваш.
Завесите в противоположния край на помещението прошумоляха и отзад се показа Гарона. Полуорката до Каджар възкликна изненадано.
Гарона от бъдещето беше облечена по обичайния за нея начин — с черни панталони и черна копринена риза. Единствената разлика се състоеше в това, че носеше пелерина с лъвската глава на Азерот, пришита върху гърдите. В очите й проблясваше нещо диво.
Гарона от настоящето стисна младежа за ръката. Ноктите й се забиха в плътта му.
— Лоши новини, сир — каза новодошлата. Каджар долови трепет в гласа й. — Клановете се споразумяха и вече действат координирано под общото ръководство на Черната ръка. Вождовете се заклеха да прекратят разприте помежду си, докато не падне Стормуинд. Гул’дан събира вещерите си по здрач, за да помогнат при щурма на източната стена.
Лейн въздъхна:
— Точно от това се страхувах… Нищо, ще отблъснем и тази атака. Все някак ще издържим, докато дойдат подкрепленията. Стормуинд ще остане непокътнат, докато има сърцати мъже, които да защитават стените му.
Гарона от бъдещето кимна и младежът забеляза сълзите в очите й.
— Водачите на орките са съгласни с вашата оценка на положението — рече тя и ръката й потъна в пазвата.
Двамата безмълвни наблюдатели изкрещяха неволно, когато жената заби дългото острие на камата си в гърдите на владетеля. Атаката й бе толкова мълниеносна, че кралят не успя дори да извика.
— Водачите на орките са съгласни с вашата оценка на положението — повтори тя, но сега сълзите се стичаха открито по лицето й. — И стигнаха до заключението, че се налага да изпратят убиец…
С тези думи жената издърпа своето оръжие. Лейн, крал на Азерот и господар на Стормуинд, съюзник на могъщи магьосници и воини, се строполи мъртъв на пода.
— Съжалявам… — прошепна Гарона от бъдещето.
— Не! — изкрещя сегашната Гарона. Самата тя също бе паднала на пода, разтърсвана от ридания.
Внезапно двамата младежи бяха пренесени обратно в катакомбите под Каразан. Развалините на Стормуинд изчезнаха заедно с трупа на своя крал.
— Ще го убия… — промълви орката отчаяно. — Ще го убия… Отнасяше се толкова добре към мен, единствен той пожела да изслуша всяка моя дума… А аз ще го убия.
Каджар коленичи до нея.
— Успокой се. Това беше просто едно видение. Възможно е никога да не се случи…
— Сигурна съм, че е истина — възрази тя и посочи към гърдите си. — Чувствам го ето тук!
Младежът замълча, защото си припомни своето собствено видение от света с червеното небе и абсолютната увереност, че това предстои да се случи, която беше почувствал дълбоко в сърцето си.
— Трябва да тръгваме — рече момъкът след миг мълчание, ала полуорката поклати глава:
— Няма смисъл… Вярвах, че ще намеря нов дом в Азерот, ала сега вече знам, че така или иначе ще унищожа всичко…
Каджар огледа стълбите. Нямаше как да разбере дали Лотар и хората му се справят успешно с демоните. Нямаше представа и какво го очаква в недрата на мрачните подземия. Отчаяно се нуждаеше от помощта на орката.