Въздъхна тежко и зашлеви Гарона.
Ръката му се нарани от единия й зъб, но реакцията на младата жена не закъсня.
— Идиот такъв! — изкрещя тя и го хвана за яката. — Никога, никога повече не прави така! Чуваш ли ме? Ако го направиш отново, ще те убия!
Младежът така и не разбра как се беше озовал по гръб, с кама, опряна в гърлото му.
— Няма да го направиш — рече той със слаба усмивка. — И аз имах видение от своето бъдеще, за което съм уверен, че е истина. Точно в него съзрях червеното небе на твоя роден свят. А щом ми е писано да видя Дренор, значи сега няма да ме убиеш…
Гарона примигна насреща му и отдръпна своето оръжие.
— Искаш да кажеш, че щом съм орисана да убия краля, значи…
— … ще се измъкнеш оттук жива и здрава. Както и аз.
— Ами ако грешим? — каза тя. — Ако виденията са лъжливи?
Каджар се изправи и отупа прахоляка от своята пелерина.
— Тогава поне ще умреш с утехата, че кралят на Азерот няма да загине от твоята ръка.
За момент полуорката остана дълбоко замислена над парадоксалната ситуация. Накрая се изправи на крака и рече:
— Хайде да продължаваме.
Отново започнаха да се спускат по спираловидното стълбище, подминавайки етаж подир етаж. Най-сетне достигнаха последното ниво — там, където предполагаха, че се намира тайното убежище на магьосника. Ала вместо очакваната скромна лаборатория, пред тях се ширна червеникава равнина, сякаш направена от разтопен обсидиан. Тъмни, лъскави каменни плочи плуваха в огненото море точно под краката им. Каджар се отдръпна инстинктивно, ала подът изглеждаше солиден. Въздухът беше изпълнен със зной, но все пак в границите на поносимото.
В средата на огромната пещера бяха подредени семпли мебели от ковано желязо: работна маса, стол, шкафове с чекмеджета и няколко кресла. За момент младежът се зачуди откъде му е познато всичко това, но после си даде сметка, че вижда точно копие на обзавеждането в обсерваторията.
Широкоплещестият магьосник седеше и ги очакваше.
Каджар се взря изпитателно в него, като се опитваше да открие някое дребно издайническо несъответствие, отличаващо обсебения Медив/Сарджерас от онзи човек, на когото имаше доверие. Търсеше нещо несвойствено в чертите на измамника.
Ала нямаше нищо такова. Пред него беше само умореното лице на възрастния му учител.
— Здравей, млади доверенико — рече магьосникът бавно. Усмихна се и в същия миг от брадата му изригнаха пламъци. — Здравейте и вие, пратеник. Очаквах ви.
Шестнадесет
Падението на един магьосник
Беше впечатляващо, мой верни чирако. Наистина чудесно хрумване. Да призовеш част от собственото ми минало и по този начин да ми попречиш да те хвана…
Каджар погледна Гарона и кимна едва забележимо. Полуорката схвана намека и пое бавно край стената, целейки да се озове зад гърба на Медив.
— Учителю, какво е станало с вас? — попита младежът, пристъпвайки напред, за да привлече вниманието върху себе си.
Магьосникът се изсмя.
— Нищо не е ставало с мен. Винаги съм бил такъв. Развалата е в мен още от самото ми зачеване. Нали знаеш, лошото семе ражда горчиви плодове. Просто никога не си виждал истинския Медив.
— Учителю, каквото и да станало с вас, сигурен съм, че може да бъде поправено… — Каджар хвърли неспокоен поглед вдясно. Гарона продължаваше да се прокрадва край стената.
— Че защо? — поинтересува се магьосникът със злобна усмивка. — Всичко се развива точно според плановете ми. Когато орките изтребят човечеството, ще поведа уродливите създания към гробницата, където е заключено тялото ми. Тя е защитена срещу демони и хора, но не и срещу зеленокожи. Най-сетне ще бъда свободен отново! И след като захвърля тази отвратителна обвивка, ще изгоря света ви до основи. Не ми казвай, че не го заслужавате.
— Значи ти наистина си Сарджерас?
— На твоите услуги, макар и в чуждо тяло… — поклони се демонът с насмешка. — Когато Игуен унищожи предишната ми обвивка, успях да се промъкна в нейната утроба и обсебих душата на все още незаченатото й дете. По този начин злият близнак на Медив стана едно със самия него.
— Това е чудовищно! — възмути се младежът.
Магьосникът се ухили:
— И не по-различно от онова, което направи самата Игуен, влагайки цялото могъщество на Тирисфал в своя наследник. Не е за чудене, че остана толкова малко място за истинския Медив. Мракът и Светлината изядоха душата му в борбата си за надмощие.