— Може да учи, без да отваря книгите.
— Наистина неоценима способност за един ученик — завърши магьосникът. — И защо не си го правил досега?
— Понеже… понеже… — Внезапно Каджар си спомни за стария Кориган, който можеше да открие дори най-незначителната бележка под линия в библиотеката си, без да прелиства книгите в продължение на часове. Винаги се беше удивлявал от тази негова способност, но едва сега разбра в какво се състои номерът. — Понеже никой от по-старите членове на съвета не ни е казвал, че това е възможно.
Медив кимна:
— И е така, защото…
Младежът помисли малко и поклати глава.
— А според теб кой би си дал труда да напише книга, ако знанието може да бъде изсмукано по умствен път чрез магия? — предложи магьосникът. Той се усмихна и Каджар осъзна, че досега бе сдържал дъха си. — Не е зле. Никак даже. Знаеш ли противозаклинанията?
— До петия списък — отвърна младежът.
— Можеш ли да предизвикаш мистична мълния?
— Правил съм го няколко пъти, но изчезва бързо.
— Първичните елементи?
— Справям се най-добре с огъня, но познавам и останалите.
— Природна магия? — попита Медив. — Зреене, естествен подбор, прибиране на реколтата? Можеш ли да накараш зрънцето да се развие и да се превърне в цвете?
— Не, сър, обучаваха ме в града.
— Можеш ли да създадеш хомункулус4?
— По-догматично настроените ни преподаватели определено го недолюбват, но съм запознат с основните принципи — отвърна Каджар. — Ако проявявате любопитство…
За момент в очите на Медив се мярна нещо. Той каза:
— Плавал си от Лордерон дотук, нали? Какъв беше корабът?
Объркан, младежът се опита да последва промяната в темата на разговора:
— Да. Ъъъ… Платноход на име „Благосклонен вятър“. От Кул Тирас.
— С човешки екипаж?
— Да.
— Успя ли да размениш някоя дума с моряците?
Младежът имаше чувството, че разговорът се превръща в разпит.
— Малко — отвърна той. — Мисля, че произношението ми ги развеселяваше.
— Хората от Кул Тирас умеят да се забавляват. Имаше ли не-хора в състава им?
— Не, сър — заяви Каджар. — Но тирасците разправяха разни небивалици за хора-риби. Наричаха ги мурлоци. Дали съществуват наистина?
— Съществуват — отвърна магът. — Какви други раси си срещал?
— По едно време в Даларан се навъртаха няколко гнома. А във Виолетовата цитадела съм се срещал и с джуджета механици. Освен това съм чувал за драконите, дори съм виждал драконов череп в една от школите.
— Ами тролове или гоблини?
— Има четири познати разновидности тролове — каза Каджар. — Може би съществува и пета.
— Подозирам, че това е една от глупостите, на които ви учи Алонда — промърмори Медив, но даде знак на младежа да продължава.
— Троловете са диваци. По-високи са от човек и са много жилави и издръжливи. Ъъъ… — Послушникът се замисли за момент. — Имат племенна организация. Срещат се много рядко из цивилизованите земи.
— А гоблините?
— Те са много по-ниски, горе-долу колкото джуджетата. И са изобретателни също като тях, но ги бива повече да разрушават нещата, отколкото да ги създават. Освен това са безстрашни. Чел съм, че смятат расата им за умопобъркана.
— Само най-умните от тях. Знаеш ли нещо за демоните?
— Разбира се, сър — откликна бързо Каджар. — Имам предвид, чувал съм легендите. Зная и необходимите заклинания за отблъскване и защита. Маговете на Даларан ги научават още при постъпването си като послушници.
— Но никога не си призовавал демон, така ли? И не си присъствал на нещо подобно?
Младежът се зачуди дали това не е подвеждащ въпрос:
— Не, сър, дори не бих помислил да правя такова нещо.
— Не се и съмнявам — изсумтя Медив. — Знаеш ли какво е Пазител?
— Пазител? — Още веднъж Каджар долови как разговорът поема в нова и непредвидима посока. — Това някаква раса ли е? Или нов вид чудовище? Или пък магическа защита?
Магът се усмихна и поклати глава:
— Не се притеснявай. Няма откъде да си чувал за Пазителите. В крайна сметка тъкмо такъв е замисълът. Добре, а какво знаеш за мен?
Младежът внезапно осъзна, че прислужникът е изчезнал, сякаш се беше стопил в сенките. Запъна се, затруднен от неочаквания въпрос. Накрая заяви дипломатично:
— Магьосниците от Кирин Тор ви уважават много.
4
Хомункулус (лат.) — изкуствен човек; за всеки уважаващ себе си алхимик през Средновековието получаването на хомункулус по лабораторен начин е било следващата по важност цел след изнамирането на философския камък, способен да превърне всяко вещество в злато. — Б.р.