В този миг откъм стълбището се чу задавен вик:
— Медив!
Магьосникът вдигна поглед и за момент изражението му се смекчи:
— Андуин Лотар! Стари приятелю, защо си тук?
— Престани веднага, Мед — каза воинът. Каджар долови болката в гласа му. — Спри, преди да е станало твърде късно. Не искам да се бия с теб.
— Аз също не искам това, стари приятелю — рече магьосникът и вдигна ръка. — Затова пусни оръжието и се наслаждавай на представлението. Медив разтвори длан и от нея полетя сноп искри, който обля рицаря.
— Искаш да ми помогнеш, нали така, стари приятелю? — Усмивката на магьосника бе жестока и самонадеяна. — Ела тогава и ми помогни да накажа това непослушно дете. И после отново ще бъдем приятели.
Хилядите искри около Лотар започнаха да избледняват и воинът направи неуверена крачка напред, после втора и трета. Скоро се затича, понесъл високо меча си. Но атакуваше Медив, а не Каджар. От устните му се отрони проклятие, задавено от сълзи и безкрайна скръб.
Магьосникът отскочи в последния момент и острието профуча на сантиметър от главата му. Рицарят замахна отново, принуждавайки го да отстъпи още повече.
Най-сетне Медив успя да стъпи здраво на крака и следващият удар срещна блестящ щит от синя светлина. Жълтите руни по острието на меча изсипаха дъжд от искри. Обаче Лотар не се отказваше лесно. Оръжието му свистеше ожесточено ту отгоре, ту отдолу, но всеки път се сблъскваше със сигурната защита на магьосника.
Медив изръмжа и вдигна ръката си, изкривена в грозен жест. Дрехите на рицаря пламнаха внезапно и мъжът запищя от ужас. Магьосникът се усмихна самодоволно и с още едно движение на китката отхвърли Лотар като парцалена кукла.
— Става все по-лесно — заяви Медив и се извърна отново към мястото, където беше оставил Каджар.
Ала чиракът не беше там. Объркан, магьосникът започна да се озърта, за да открие, че остарелият младеж стои зад гърба му, стиснал здраво меча, даден му от Лотар. Върхът на острието опря в сърцето на магьосника. Руните грееха като миниатюрни слънца.
— Дори не мигвай — предупреди го Каджар.
Изминаха няколко дълги секунди. По бузата на демона се плъзна тежка капка пот.
— Значи стигнахме дотук — заключи магът. — Не ми се вярва да притежаваш нито волята, нито умението, необходими, за да ползваш този меч, млади доверенико.
Чиракът отвърна с немощния си глас:
— Смятам, че човешкото в теб, Медив, предпазва околните, независимо от собствените ти намерения. Наречи го резервен план, ако щеш. В случай че в края на краищата се побъркаш окончателно. За да могат приятелите ти да те погубят. И да сложат край на кръговрата веднъж завинаги.
Магьосникът въздъхна тежко:
— Повярвай, не съм възнамерявал да наранявам никого. Просто исках да разполагам със собствения си живот… — Докато произнасяше това, ръката му, обвита с мистична енергия, се стрелна нагоре в опит да обърка ума на Каджар по същия начин, по който го бе направил с Гарона.
Така и не успя да реализира замисъла си. Още при първия знак за намеренията му Каджар натисна рязко оръжието напред. Острието потъна между ребрата на магьосника и прониза сърцето му.
Медив изглеждаше изненадан. Устните му продължиха да се движат беззвучно, сякаш искаше да каже още нещо.
Чиракът натисна още по-силно и мечът влезе в гърдите на магьосника почти до дръжката, а острието се показа откъм гърба му. Медив падна на колене и Каджар се наведе над него, стиснал здраво оръжието.
Със сетни сили учителят му успя да прошепне:
— Благодаря ти… Борих се толкова… колкото можах…
Сетне лицето на магьосника започна да се променя. Брадата му избухна в пламъци, рогата изникнаха напълно от челото му. Сарджерас се показваше в истинския си вид. Чиракът усети как дръжката на руническия меч започна да се нажежава, когато пушещото тяло на Медив постепенно се трансформира, придобивайки очертанията на адското същество.
Забеляза как Лотар се изправи и полетя напред с високо вдигнат меч. Острието описа идеална дъга и при допира с врата на демона избухна в пламъци. Главата на Сарджерас се отдели и тупна на пода.
Всичко, което някога бе обитавало тялото на Медив, изведнъж се устреми навън през разкъсаните останки от врата му, сякаш бяха отпушили бутилка. Фонтанът от сенки и огън, от ярост и дим, изхвърлени нагоре, достигна почти до тавана на пещерата. През този хаос от отприщена енергия се виждаше едно рогато лице, което крещеше отчаяно.