А когато всичко свърши, от магьосника бяха останали само дрехите. Продължилата с години битка вътре в него беше изяла абсолютно всичко.
С върха на меча си Лотар разрови парцаливите останки и рече:
— Да се махаме оттук. Всичко свърши.
Каджар се огледа. Едва сега забеляза, че Гарона беше изчезнала. Отрязаната глава на Медив се бе стопила и от пода към тях се взираше озъбен червено-бял череп.
Бившият чирак въздъхна тъжно:
— Налага се да остана тук, за да се погрижа за някои неща.
— Най-голямата опасност отмина — изръмжа първият рицар, — но сме изправени пред още няколко проблема. Налага се да изтласкаме орките и да затворим портала…
— Но първо искам да погреба останките на Медив и да открия Гарона. Едва ли е стигнала прекалено далече.
Лотар кимна мълчаливо и тръгна към изхода. Когато достигна подножието на стълбището, той се обърна и рече:
— Нали разбираш, че не можеше да стане по друг начин? Опитахме да променим нещата, ала всичко е част от далеч по-голяма картина.
Каджар кимна.
— Зная. Всичко е част от големия кръговрат. Цикъл, който може би прекъснахме завинаги.
Бившият чирак се зае да събира останките на своя учител. Намери лопата и дървена кутия в конюшнята. Сложи вътре черепа, дрехите и накъсаните листове от „Песен за Игуен“ и зарови всичко дълбоко под калдъръма в двора на кулата. Може би впоследствие щеше да издигне паметник на мястото, но засега му се струваше по-безопасно никой да не знае къде почиват мощите на великия магьосник. След това изкопа още два гроба, този път с човешки размери — за Мороуз и готвачката.
Когато приключи и с тази задача, Каджар въздъхна дълбоко и вдигна очи към кулата. Белокаменният Каразан, домът на най-могъщия магьосник на Азерот, последния Пазител от Ордена на Тирисфал, се възправяше мълчаливо над главата му. Небето над цитаделата бе започнало да изсветлява и слънцето докосваше върха й с първите си лъчи.
Погледът му бе привлечен отново от някакво раздвижване на балкона над зейналия главен вход. Там бе застанала висока призрачна фигура, която следеше всяко негово действие:
Каджар кимна на фантома и рече:
— Вече те виждам, да знаеш.
Епилог
Пълен кръговрат
Призракът от бъдещето се взря в състарения младеж.
— От колко време ме наблюдаваш?
— Усещам присъствието ти още откакто пристигнах за първи път — обясни Каджар. — А ти откога стоиш там?
— Почти цяла нощ — отвърна призракът в дрипава червена мантия. — Вече се зазорява.
— Тук също — рече бившият чирак. — Вероятно затова можем да разговаряме. Ти си видение, но различно от всички други, които съм имал досега. От бъдещето ли си или от миналото?
— От бъдещето. Знаеш ли кой съм?
— Тялото ти е по-различно от последния път, когато те видях. Сега си по-млад и някак по-спокоен. — Каджар посочи трите купчини прясно изровена пръст: — Мислех си, че току-що съм те погребал.
— Така е — съгласи се фантомът. — Или поне погреба по-лошата част от мен.
— Е, каква е ролята ти в бъдещето? — попита Каджар. — Маг? Пазител? Демон?
— Мога да те уверя, че сега се чувствам много по-добре — сподели призракът. — Благодарение на вашите действия през нощта, която току-що измина за теб, вече съм напълно свободен от развалата на Сарджерас. Скоро ще приключа веднъж завинаги с господаря на Пламтящия легион. Благодаря ти още веднъж, достойни ученико. И запомни, не може да има успех, без първо да пожертваш нещо важно.
— Да пожертваш нещо важно… — повтори Каджар като ехо. Думите прозвучаха горчиво. — Кажи ми нещо, призрако от бъдещето. Истина ли е всичко, което видяхме? Ще падне ли Стормуинд? А кралят ще загине ли от ръката на Гарона? Наистина ли е необходимо да си отивам без време, макар и в тази остаряла плът, под чуждо небе и сред чужда земя?
Съществото на балкона остана безмълвно и остарелият младеж вече се опасяваше, че всеки миг фантомът ще изчезне, когато дочу тихия отговор:
— Докато има Пазители, има и Орден. И все някой трябва да играе предначертаните роли. Нечие решение отпреди хиляди години е повлияло на събитията така, че пътищата ни да се пресекат. Всичко е част от големия кръговрат, който държи нещата в света по местата им.
Каджар вдигна поглед. Слънцето вече обливаше горните етажи на кулата.